Определение № 347 от 08.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 620/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Благоевград с определение № 1448/25.06.2026г., постановено по нчд № 416/2026г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Първоначално в РС – Монтана е било образувано производство по молба от 15.04.2025г. от осъдения Д. за извършване на групиране на наказанията му по приключили спрямо него наказателни производства, като е било образувано чнд № 364/25г. по описа на РС – Монтана по чл. 25, вр. с чл. 23 от НК. По молбата РС – Монтана е постановил определение №106/29.04.25 г., с което частично е уважил молбата на Д., и е приложил чл.24 от НК. Срещу това определение е била подадена въззивна жалба от защитника на осъдения, като е било образувано пред ОС - Монтана вчнд № 158/25 г. В хода на производството пред въззивния съд е направена констатация, че междувременно е постановена нова присъда на В. Д. и тя е от РС – Пловдив с № 107/22.05.25г. по нохд № 1148/24г. по описа на този съд. В хода на производството пред ОС – Монтана защитникът на осъдения Д. е поддържал депозираната жалба срещу акта на първоинстанционния съд, но с определение № 62/18.03.2026г. ОС – Монтана е счел, че не може да се произнесе по същество на въззивната жалба и следва да прекрати производството по вчнд № 158/25г., като делото е било изпратено на РС - Пловдив по подсъдност, за да извърши групиране на наказанията на В. Д. като съд, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Въз основа на това е било образувано чнд № 1831/26г. по описа на РС – Пловдив, като с разпореждане № 1939/31.03.2026г. съдията-докладчик по това дело счел, че не са налице основания за произнасяне по групиране на наказанията на Д., тъй като е констатирал влизането в сила на нова присъда по отношение на същия, постановена от РС – Благоевград, влязла в законна сила на 16.03.2026г., поради което прекратил производството по делото го изпратил за разглеждане на РС – Благоевград. От своя страна РС – Благоевград констатирал, че предмет на разглеждане по настоящето дело се явява въззивната жалба на осъдения Д. срещу определението на РС – Монтана за извършено групиране на наказанията му по чнд № 364/25г. по описа на същия съд, поради което и приел, че не е сезиран с искане по чл. 306 от НПК за ново групиране на наказанията на осъденото лице, а се касае до искане за извършване на въззивен контрол, и е прекратил производството по делото с повдигане на спора за подсъдност в настоящата процедура. Съгласно чл. 45, ал. 1 от НПК, наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция. Доколкото ОС – Монтана изобщо не се е произнесъл по обжалвания пред него акт на РС – Монтана, а вместо това незаконосъобразно е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС – Пловдив, то в случая ВКС намира, че е налице отказ от правосъдие от страна на окръжния съд. Необходимо е делото да се изпрати именно на ОС – Монтана, за да завърши пред себе си процедурата по чл. 341 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение