Решение № 10668 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2012 г.

Решение № 10668 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ирина Маринова Йорданова, в качеството й на управител на "Арена-07" ЕООД срещу решение № 2051 от 26.07.2012 г. по адм. дело № 2097 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 1004025 от 29.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 8 от 11.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна). Образувано е и по частна жалба на търговското дружество чрез управителя му срещу определение № 4260 от 25.09.2012 г. по същото адм. дело на същия административен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с § 2 от ДОПК, с което то е осъдено да заплати на приходната администрация сума в размер на 614.00 лв. В касационната и частната жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и определение, като се иска тяхната отмяна и постановяване на други съдебни актове. Изложените съображения са насочени към неправилна преценка от страна на съда на законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Ответната страна по касационната и частната жалби - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не ангажира становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 и 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на повторен съдебен контрол в производството е бил ревизионен акт ревизионен акт 1004025 от 29.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 8 от 11.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за което дружеството е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК. С ревизионния акт на дружеството са определени задължения за ДДС и лихва за забава, както и задължения за корпоративен данък за отчетните 2008 г. и 2009 г. и лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение е изложена изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са обсъдени приложените правни разпоредби и направените възражения в първоинстанционната жалба. Обоснован е извод за законосъобразност на ревизионния акт. По делото е установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало основно като дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, като същото е регистрирано по ЗДДС. Въз основа на извършен анализ на представените счетоводни записвания е констатирано, че липсва аналитична отчетност на счетоводните записвания, респ. е направен извод за липса на аналитична отчетност и че счетоводството не осигурява информация за отчетната стойност на продадените стоки, както и наличността им във всеки един от използваните магазини на дружеството. Не е заведена аналитична отчетност на доставените стоки. Представените инвентаризационни описи са по групи стоки без конкретно изброяване на стоката, количествата и единичната цена на всеки артикул. В хода на ревизията е извършена съпоставка между издадените фактури за продажба на стоки на ревизираното дружество за ревизирания период от доставчиците, регистрирани лица, като е направена и насрещна проверка, а именно "Табак 4" ООД, "Агро груп" ЕООД, ЕТ "Теодор Бабаров", "Империъл табако дистрибуция" ЕООД, "Ноемис" ЕООД, "Б груп" ЕООД. Стоките са транспортирани до обекти на ревизираното дружество, същите са заплащани в брой, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и не е представена част от счетоводната отчетност по ЗСч. В счетоводството на дружеството не са отразени фактури за получени стоки, съответно не са отчетени и приходи от продажби. За определяне стойността на неотчетения приход административният орган е определил средна надценка на продажбите за 2008 г. в размер на 11 % и за 2009 г. в размер на 4.2 %. Конкретно е начислен ДДС в размер на 940.08 лв. за данъчни периоди от м. 10.2009 г. до м. 12.2009 г., ведно с лихва за забава, понеже дружеството като изпълнител по доставки не е начислил изискуемия данък, който е следвало да начисли, съответно не е отчетен приход от продажби. Не е признато право на данъчен кредит за м. 08.2009 г., м. 12.2009 г. и за м. 01.2010 г., понеже се установява, че ревизираното дружество не е изпълнило задължението по чл. 126, т. 2 от ЗДДС. Начислен е данък в размер на 151.99 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. по повод представена сторно-касова бележка от кочан, като се твърди извършена корекция на погрешно издаден касов бон. Тя не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Непризнато е право на данъчен кредит през м. 09.2009 г. в размер на 66.51 лв. по фактура, издадена от "Вяра-1" ЕООД, понеже не са представени документи, че автомобилът е ползван за дейността на дружеството. По повод облагането по ЗКПО в хода на ревизията е увеличен финансовия резултат с разликата на брутния размер на неотчетените приходи от продажби и тяхната отчетна стойност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е преценил основният спорен момент по делото, а именно дали е налице фактическото основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за да се проведе процесната ревизия по специалния ред затова. В конкретния случай според съда документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията от доставчиците на ревизираното дружество, които сочат, че той е получател на стоки по фактури, които не е осчетоводил, респ. и прихода от тях след реализацията им, като и с оглед на инвентаризацията, обосновават посоченото по т. 2 обстоятелство, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи. Въпреки дадените от съда указания на ревизираното дружество - жалбоподател да обори констатациите и по т. 4 от посочената норма, същият чрез представителя си е аргументирал само нищожност на оспорения ревизионен акт. Този спор се явява разрешен с постановяване на решение № 7328 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 8343 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение, което е издадено по повод първото касационно разглеждане на спора относно правилността на първото съдебно решение по адм. дело № 999 по описа за 2011 г. на АС-Варна. В него тричленният касационен състав изрично е приел, че оспореният ревизионен акт не е нищожен и делото е върнато за разглеждане по съществото на спора относно унищожаемостта на същия акт. Това е и основното и единствено касационно възражение и в касационната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав и доколкото вече има произнасяне по него не се дължи произнасяне. По повод спазването на материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от ДОПК, следва да се приеме, че направените изводи на съда са правилни и съответстват на точно констатираната фактическа страна по делото. Установено е безспорно, че дружеството се явява получател по доставки, по които не е начислило ДДС в размер на 5 440.64 лв., като те са на обща стойност 35 707.00 лв. и те не са намерили отражение в счетоводството му, в отчетните регистри в СД за съответните данъчни периоди. Стоките са идентични, плащането е осъществявано в брой на датите на издаване на фактурите, като към 31.12.2008 г. и към 31.12.2009 г. не са констатирани липси и излишъци, което е преценено във връзка с регистрацията по ЗДДС. По повод определянето на пазарните цени на тези стоки от ревизираното лице са поискани данни, каквито то не е представило, като за формирането им и чрез поставената от органа по приходите надценка според различните артикули стоки, такива не са ангажирани и в съдебното производство. По повод възражението, че за част от стоката законосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит за налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС и е дал точен отговор на същото, че това са различни разпоредби, които уреждат правото на приспадане на данъчен кредит и облагане дори и с ДДС в случаите на укрити приходи. Относно начислен ДДС в размер на 940.08 лв. за данъчни периоди от м. 10.2009 г. до м. 12.2009 г., ведно с лихва за забава, понеже дружеството като изпълнител по доставки не е начислил изискуемия данък, който е следвало да начисли, съответно не е отчетен приход от продажби. В тази част от РА не е имало жалба. Относно непризнато право на данъчен кредит за м. 08.2009 г., м. 12.2009 г. и за м. 01.2010 г., правилно съдът е посочил, че това е така, понеже се установява, че ревизираното дружество не е изпълнило задължението по чл. 126 от ЗДДС, като безспорно е установено, че процесните фактури са включени за втори път в дневниците за покупки за посочените данъчни периоди и корекцията е направена от ревизиращия орган. По отношение на начислен данък в размер на 151.99 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. във връзка със сторно-касова бележка от кочан за извършена корекция на погрешно издаден касов бон, правилно е прието, че тя не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Правилно не е признато е право на данъчен кредит през м. 09.2009 г. в размер на 66.51 лв. по фактура, издадена от "Вяра-1" ЕООД, понеже не са представени документи, че автомобилът е ползван за дейността на дружеството, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По повод облагането по ЗКПО в хода на ревизията е увеличен финансовия резултат с разликата на брутния размер на неотчетените приходи от продажби и тяхната отчетна стойност и е доначислен корпоративен данък и лихва за отчетната 2008 г. С обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е определено възнаграждение на приходната администрация, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Същото е съобразено с оспорения материален интерес и е в съответствие с чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения се явява правилно. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат за касационното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение