Определение № 1545 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 944/2026 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260017/08.07.2025 г. на Ц. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 300/24.01.2025 г. по к.гр.д. № 1100/2024 г. на ВКС, I г.о., към нея са подадени и две уточнителни молби от 17.07. и 25.07.2025 г., и трета молба от 11.02.2026 г. с приложени доказателства. Искането за отмяна се основава на чл. 303, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК с твърдение, че след постановяване на решението са се открили нови писмени доказателства от съществено значение за делото и приетата СТЕ, които не са били известни при решаването на делото, и че молителката е имала здравословни проблеми от края на 2022 г. В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от насрещната страна А. И. И., в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна, претендира разноски. Другата насрещна страна Г. И. И., не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно (т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата. Наведените от молителката твърдения не са от естество да бъдат подведени към твърдените от нея основания по чл. 303, ал. 1, т. 1и т.2 ГПК. В молбата за отмяна и в двете ѝ допълнения, не са изложени обстоятелства, които да обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводът на молителката, че при избиране по кой от вариантите по СТЕ да се извърши разпределението на делбените имоти, не е съобразено, че тя притежава в съседство на предпочитания от нея вариант друг имот, не е ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно на молителката-съделител в процеса до приключване на устните прения по делото, нито установяват да е била налице пречка тя да се снабди с доказателства за това. Не е логично молителката да не знае и да няма доказателства, че има имот в съседство с делбената нива от 1,144 дка в м.З. п., [населено място] (видно от представените с молбата доказателства молителката е страна по сделка от 1974 г. за придобиване на имот, който твърди да е съседен на делбен такъв), нито е налице невъзможност това обстоятелство да бъде своевременно въведено по делото до приключване разглеждането му в първата инстанция, предвид обстоятелството, че молителката като страна по делото е била представлявана от адвокат, с участието на който е преминало производството по делото и пред първата инстанция по извършване на делбата. Дори и молителката да е била във влошено здравословно състояние, то упражняване на защитата на нейните права и интереси е осигурено от участието на адвоката, като е ангажимент на страната и адвоката как ще организират комуникацията помежду си по повод делото. Същевременно молбата за отмяна е подадена и след 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е на 08.07.2025 г., а решението на ВКС по чл.293 ГПК, чиято отмяна се иска, е постановено на 24.01.2025 г., от която дата влиза в сила - чл.296, т.1 ГПК. Узнаването от молителката за решението на ВКС след изтичане на 24.04.2025 г. на 3-месечния срок, не е от значение, тъй като от датата на постановяване на решението всяка от страните по него има възможност да се запознае с него, като и в приключилото касационно производство молителката е била касатор и представлявана от адвокат, същия адвокат представлява молителката и в настоящето производство по чл.303 ГПК, за който адвокат не се сочи причина да не е могъл да узнае своевременно за решението. Твърдението на влошеното здравословно състояние на молителката по време на водене на делото, не е обстоятелство, което да обосновава самостоятелно друга хипотеза по чл. 303, ал.1 ГПК. Същото така не е обосновано и само бланкетно посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това отменително основание изисква неистинността на документа да е установена по надлежен съдебен ред, по който се има предвид влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. В случая такива обстоятелства не се твърдят от молителката. Изложени са оплаквания относно приетото по делото заключение на СТЕ, които не могат да се разглеждат в производството по отмяна, а само по реда на редовен инстанционен съдебен контрол, който е изчерпан в случая. Твърдението на молителката в уточнителната молба от 17.07.2025 г., че СТЕ не е включила във Вариант 3-ти делбеният имот с площ 1,144 дка в м. З. п., [населено място] и не е посочила неговата цена и не го е отразила в нито един от дяловете, не съответства на съдържанието на това допълнително заключение на СТЕ от 30.11.2022 г., по което заключение е извършена делбата, защото в това заключение, при описване на дяловете във Вариант 3-ти, е посочена и тази нива с нейната оценка /л. 136 от първоинстанционното дело/. Ето защо сега разглежданата молба за отмяна като недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Молителката дължи на насрещната страна А. И. разноски в размер на 150 лв., превалутирани на 76,69 евро съгласно ЗВЕРБ, за платено адвокатско възнаграждение за подадения отговор. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационена съд, състав на Второ гражданско отделение: