Определение № 219 от 14.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2019 г.

Постъпила е частна жалба, подадена от Г. В. С., като процесуален представител на Ц. Д. Н. против определение № 476 от 22.10.2019 г. по настоящото гр.д.№ 1202/2019 г. на ВКС, І гр.о., постановено на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4116 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 2168/2018 г. на Софийски градски съд по подадената от него касационна жалба. Жалбата е недопустима, защото е подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт поради следното: Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това. Определението по чл. 288 от ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. Напротив, в нормата на чл. 296, т.3 ГПК изрично е предвидено, че въззивните решения, на които не е допуснато касационно обжалване влизат в сила. Определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е и прекратително С него съдът извършва селекция на делата, подлежащи на касационен контрол, като преценява дали са обосновани основанията за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1-3 или ал.2 ГПК, т.е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните по същество и не разглежда правни въпроси, свързани с него. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се върне. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение