Определение № 2807 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. К., чрез процесуалния представител адвокат К. М. от САК, срещу определение №366/29.01.2025г. по гр.д.№4516/2020г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение /имащо характер на решение съгласно чл.247, ал.4 ГПК/ № 50009 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, І г.о., поради това, че е насочена срещу акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.Жалбоподателят поддържа, че определение № 50009 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о., с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 50049 от 22.12.2023 г. по същото дело на ВКС, чиято отмяна се иска, по същество представлява допълване на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК и с него се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство.Счита, че определенията, които изменят решението в частта за разноските, подлежат на извънинстанционен контрол по Глава 24 ГПК и не попадат в хипотезата на т. 6 от ТР № 7/2017г. по т.д. 7/2014г. на ОСГКТ на ВКС, съгласно която не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.Поддържа, че в случай, че се приеме, че процесното определение е издадено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, то доколкото поправеното решение № 50049/22.12.2023г. е в обсега на извънинстанционен контрол по реда на Глава 24 ГПК, то следва, че определението, с което е поправена очевидната фактическа грешка, също подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата П. П. В., чрез процесуалния представител адвокат П. С. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че молбата на Н. В. К. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 50009 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г. на Върховния касационен съд, І г.о., е недопустима, тъй като с нея се претендира отмяна на съдебен акт, който съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК. Посочено е, че съгласно тълкувателното решение, както и ППВС от 29.09.1977 г. на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК /чл.231 и 233 ГПК /отм./ подлежат само онези съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава гражданскоправният спор между страните.Когато поправената с решението по чл.247 ГПК фактическа грешка касае такава част от основното решение, с която не се разрешава спорът, а само последиците от този разрешен спор, както е в конкретния случай, а именно частта за присъдените разноски, решението по чл.247 ГПК не е акт, с който се разрешава гражданскоправен спор и съответно не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК. Предходният състав е установил, че в случая гражданскоправният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо в решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г., с което съставът на ВКС, І г.о. е изменил въззивното решение, като по същество е уважил предявения от Н. В. К. срещу П. П. В. иск по чл.45 ЗЗД за сумата 500 лв., а е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000 лв.Очевидна фактическа грешка в тази част от решението от 22.12.2023 г. не е констатирана. Поправената с оспорваното определение от 21.06.2024 г. фактическа грешка не касае основното решение в частта му, с която е разрешен гражданскоправният спор, а касае само разноските по делото като последица от частичното уважаване на предявения иск.Поради това определението от 21.06.2024 г., имащо характер на решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.12.2023г., касаеща само присъдените разноски по делото, макар да представлява единно цяло с основното решение, не е акт, с който се разрешава със сила на пресъдено нещо правният спор и съответно не е акт, който подлежи на отмяна по реда на чл.303 и 304 ГПК.Прието е, че молбата за отмяна на този акт е процесуално недопустима и същата е оставена без разглеждане. Определението е правилно.Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на влезли в законна сила неправилни съдебни решения.Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици.Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита.При поправката на очевидна фактическа грешка, съдът се произнася с решение, с което поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила, то образува заедно с поправеното решение едно цяло, като последното важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката.Предмет на преценка при постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка не е основателността на предявения иск, а дали е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Следователно в това производство съдът не се произнася по съществото на материалноправния спор, а само констатира вече направените изводи по основателността на иска.Актът, чиято отмяна се иска не е съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право или който има сходни правни последици с тези на влязло в сила съдебно решение, поради което е извън обхвата на актовете, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение на предходния състав на І г.о. за правилно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,