Определение № 8354 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Столична община район „Надежда“, чрез процесуален представител юрк. И. Панйотова-Гетова, против определение № 6449 от 28.05.2024г., постановено по адм. дело № 5249/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е спряно, по искане на оспорващите В. А. и Г. А. А., предварителното изпълнение на заповед № РНД24-РД56-190/23.04.2024г., издадена от кмета на Столична община район „Надежда“. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Развити са подробни съображения, че оспорващите не са доказали, че предварителното изпълнение на акта би могло да им причини значителна или трудно поправима вреда. Иска се отмяна на определението. Ответните страни – В. А. и Г. А. А., чрез пълномощник адв. Георгиева, не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от В. А. и Г. А. А., против заповед № РНД24-РД56-190/23.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Надежда“, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното им правоотношение със Столична община, възникнало от настанителна заповед № 3/12.01.2011г. на кмета на СО район „Надежда“ и договор за наем от 12.01.2011г. за възмездно ползване на жилище частна общинска собственост, находящо се на адрес: гр. София, [жк], [адрес]. В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като се твърди, че изпълнението й би довело до значителни или трудно поправими вреди за оспорващите, които не притежават други, годни за обитаване жилища, а от закъснението на изпълнението няма да се затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат, в случай на отхвърляне на жалбата. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РНД24-РД56-190/23.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Надежда“. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая е налице надделяващ частен интерес пред обществения такъв, доколкото със заповедта е разпоредено на оспорващите да освободят имота в едномесечен срок от нейното връчване, при липса на яснота дали прекратяването на наемното правоотношение е законосъобразно. Наред с това е преценено, че изпълнението на акта след влизането му в сила, не би причинило непоправима вреда за общинската собственост, нито би осуетило изпълнението. Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за имот - общинска собственост, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност спрямо нея да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В случая решаващият съд обосновано е приел, че предварителното изпълнение на акта би причинило такива вреди на оспорващите, като се има предвид липсата на доказателства, че семейството разполага с друго, годно за постоянно обитаване жилище, както и краткия срок, даден за освобождаване на жилището /едномесечен, но от получаване на заповедта, а не от влизането й в сила/. Наред с това, при незабавното освобождаване на процесното жилище, в него своевременно ще бъдат настанени други лица, което ще доведе до непоправимост на последиците от изпълнението на административния акт. Допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на оспорващите от жилище, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ако бъде спряно изпълнението на административния акт, няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Столична община, които да са трудно поправими. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а определението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение