Определение № 173 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 142/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. И., С. И. С. и третото лице „Й. – И. И.“ ЕООД срещу Определение № 2610 от 07.10.2021 г., постановено по въззивно ч.гр. дело № 2904/2021г. на Софийски апелативен съд. С това определение съдът е потвърдил решението от 31.05.2021 г. по гр. дело № 305/2021 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане жалба с вх. № 1323/22.03.2021 г., допълнена с молба вх. № 1329/22.03.2021 г., подадена от „Й. – И. И.“ ЕООД, както и жалба вх. № 1310/19.03.2021 г., допълнена с молба вх. 1330/22.03.2021 г., подадена от длъжниците И. А. И. и С. И. С., в частта срещу постановление от 29.01.2021 г. по изпълнително дело № 20198640400052 по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 864, с което взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „Й. – И. И.“ ЕООД, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК вр. чл. 517, ал. 3 от ГПК. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба от 17.06.2021 г., подадена по пощата на 14.06.2021 г., на длъжниците И. А. И. и С. И. С. и третото лице „Й. – И. И.“ ЕООД срещу решението от 31.05.2021 г. по гр. дело № 305/2021 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата с вх. № 1310/19.03.2021 г., допълнена с молба вх. 1330/22.03.2021 г., на длъжниците И. А. И. и С. И. С. срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, собственост на И. И., а именно – 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 15148.701.370 с адрес [населено място], [община], област Л., чрез налагане на възбрана по изпълнително дело № 20198640400052 по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 864. В жалбата, насочена срещу определението в неговата цялост, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се пространни доводи по същество на жалбите, по които е постановено решението от 31.05.2021 г. Искането е за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по жалбата – М. К. Н. не е подала отговор. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба в частта, насочена срещу определението на САС в частта, с която е потвърдено решението от 31.05.2021 г. по гр. дело № 305/2021 г. на Софийския окръжен съд, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С ТР № 3/12.07.2005 по т. д. № 3/2005 на ВКС, ОСГТК /т. 2/, което запазва значението си и е актуално и при действието на новия ГПК, е прието, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, като окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция, чийто акт е окончателен / чл. 437, ал. 4 ГПК/. Само в случай, че контролно-отменителното производство не се е развило, тъй като окръжният съд е отказал да разгледа жалбата по същество и е прекратил производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, върху това му определение може да се упражни контрол за законност. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 437, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. За обжалване на действията на съдебния изпълнител не е предвидено триинстанционно производство, поради което и определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производство по обжалване на действия на съдебен изпълнител не подлежи на касационен контрол. Частната жалба в останалата й част е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови този резултат правилно и законосъобразно апелативният съд е е съобразил, че първоинстанционното решение е постановено в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Правилно и законосъобразно съдът е отчел и това, че съгласно изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК постановените в това производство решения не подлежат на обжалване, като единствените изключения от това правило са уредени в чл. 463, ал. 2 ГПК /при обжалване на разпределение/ и чл. 521, ал. 3 ГПК /при обжалване на постановление за определяне равностойността на липсваща движима вещ/. Останалите подлежащи на съдебно оспорване действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват само на една съдебна инстанция, измежду които и насочването на изпълнението. В този смисъл са и постановките на ТР № 3/12.07.2005 по т. д. № 3/2005 на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе в определението. Ето защо правилно и в съответствие със закона в тази част жалбата до САС е оставена без разглеждане, като недопустима. Определението в тази му част е правилно и следва да се потвърди. В това производство не се дължи произнасяне по изложените от жалбоподателите доводи по същество на обжалваното изпълнително действие. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.