Решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г.

Решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. И. от с. С.от АК Пловдив срещу въззивно решение № 1* от 8.07.2008 г. по гр. дело № 414/2008 г. на Врачански окръжен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 56 от 3.04.2008 г. по гр. д. № 469/2007 г. на Районен съд гр. Б. и касаторката е осъдена да заплати на З. " Н. " гр Бяла Слатина главница от 5652,70 лв по иск за обезщетение на имуществени вреди В частта, с което е обезсилено решение № 56 от 3.04.2008 г. по гр. д. № 469/2007 г. на Районен съд гр. Б., въззивното решение е влязло в сила. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 255 от 9.03.2009 г., III г. о. на ВКС при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за погасителната давност на претенции за репариране на вреди от престъпление, потърсени по исков ред след приключване наказателен процес. С оглед приетото от Врачански окръжен съд, осъждането с влязла в сила присъда да е равнозначно на откриването на дееца и съответствието на това разрешение с указанията в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд, са дали основание да допускане на касационната жалба. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно с оглед отхвърленото възражение за изтекла погасителна давност по исковата претенция. Игнориран е фактът, причинителят на вредите е бил известен на ищеца, давността не е спирана, нито прекъсвана Ответната по касационното производство страна З. "Н." гр Бяла Слатина не е заявила становище. Жалбата по същество е основателна Искът е бил предявен на 4.12.2007 г. за осъждане на ответницата Р. Ц. И. да заплати присвоени от нея парични средства на кооперацията, предвид осъждането й с в влязла в сила присъда по н.о.х.з. № 35 от 14.02.2005 г. на Белослатински районен съд за извършено от нея престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, за това, че в качеството си на длъжностно лице, касиер - счетоводител в З. "Н." за периода 2.01.2001 г. до 31.08.2001 г. И. е присвоила парична сума, част от която е предмет на иска по главницата. В наказателния процес не е бил предявен граждански иск и въззивният съд е приел, че в хода на наказателното производство ответницата не е признала задължението, тъй като е отричала вината си . Врачански окръжен съд е приел, че вземането от непозволено увреждане за сумата от 5 652, 70 лв е установено като основание и фактически състав съгласно влязлата в сила присъда, т.е през 2001 г., но влизането на тази присъда в сила е моментът на откриването на дееца по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Решението е незаконосъобразно и неправилно е игнориран факта, че извършените от Р. Ц. И. противоправни действия, довели до имуществена вреда, са били известни на настоящия ищец още на 31.08.2001 г., когато по сигнал на председателя на З. "Н." е образуваното предварително производство за длъжностно присвояване. В този случай увреденият не може да се позове на обстоятелството, че деецът не му е известен или не е открит. Не е имало съмнение и спор относно лицето извършител и авторството на неговите действия, висящ е бил процеса за реализиране на наказателната отговорност, в рамките на който до изтичането на погасителната давност граждански иск не е бил упражнен. Както прие т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд, наказателният процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече . С оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността за гражданската отговорност тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Тъй като в настоящия случай искът е предявен след като е бил погасен по давност и възражение е направено в срок, въззивният съд е следвало да съобрази последиците на института . Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго от настоящия съд, с което иска на З. "Н." следва да бъде отхвърлен като погасен по давност . На ответницата по иска следва да се присъдят разноски за всички инстанции. Водим от горното и на основание 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.