Определение № 4206 от 18.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4963/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. С определение № 4386 от 25.09.2025 г. по в.гр.д. № 465/2025 г. Окръжен съд- Варна е оставил без уважение молбата на адвокат В. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. Определението се обжалва с частна жалба от адвокат Д. В., пълномощник по делото на Т. Д., с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че неправилно въззивният съд е определил занижен размер на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото. Поддържа се, че съдът не е съобразил извършената от адвоката работа по защита на правата на страната, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и че като примерно възнаграждение не е изследвал размера на възнагражденията за адвокатска защита по Наредба № 1. Моли обжалваното определение на ОС-Варна да бъде отменено и решението по делото – изменено, като бъде определено по-високо възнаграждение на адвоката. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. По делото се установява, че в.гр.д. № 465/2025 г. е образувано по жалба на К. и Д. К., подадена против решение № 4454/ 09.12.2024 г. по гр.д. № 512/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете им против Т. П. Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да им заплати обезщетение за ползване за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. на собствената им идеална част от съсобствени недвижими имоти на обща стойност от 40 000 лева. Адвокат В. е била упълномощена от ответницата по иска и по въззивната жалба Т. Д. и двете са подписали договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Пред въззивната инстанция адвокат В. е представлявала Д. в три съдебни заседания, изготвила е отговор на въззивната жалба, участвала е в събирането и обсъждането на доказателства пред въззивната инстанция, осъществила е защита по съществото на спора. С решение № 839 от 25.07.2025 г. по делото обжалваното първоинстанционно решение е изцяло потвърдено и съдът е присъдил на адвокат Д. В. възнаграждение в размер на 600лева. Със сега обжалваното определение молбата на адвокат В. за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Частната жалба е основателна. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на Т. Д. се е явил като представител на въззиваемата страна в три съдебни заседания, упражнил е защита на правата на страната по дело за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствен имот, което се явява фактически усложнено. Адвокатът е предоставил качествена защита на правата на ответника, като е участвал в събирането на доказателства по делото и е вземал становище по тях, както и по основателността на заявената искова претенция. З. интерес по делото е с цена от 40 000 лева, а според Наредба № 1 при този интерес размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 3850лв., според редакцията на чл.7, ал.2 към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. Липсват данни за размера на възнаграждението, което е получил пълномощникът на въззивниците. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на Д. е в размер от 1500 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника. Ето защо, налице са основания обжалваното определение да бъде отменено и постановеното решение по делото да бъде изменено в частта за разноските, като върху К. и Д. К. бъде възложено плащането на сумата от още 900лева, възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита от адвокат В. на ответника по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр.Отделение