Определение № 385 от 03.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 422/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. И. като Е. „Л”, гр. С. срещу определение от 27.04.2010г. по в. гр. д. № 161/2010г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивника /ответник в първоинстанционното производство/ за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на чл. 23, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4, т. 1 и т. 2 Закона за правната помощ /ЗПрП/, тъй като съдът не е преценил в съвкупност всички критерии и не е съобразил семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и други критерии. Моли определението да бъде отменено и да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. Ответникът Ж. Д. С. от гр. Ч. в първоинстанционното производство/ и третото лице помагач ГПК „П” гр. Ч. не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК. За да остави без уважение молбата на Л. С. И. като Е. „Л”, гр. С. по чл. 95 ГПК, Смолянски окръжен съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ, тъй като съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПрП същата разполага със средства за заплащане на адвокат и притежава недвижими имоти, видно от приложената справка от Службата по вписвания гр. Н.. Крайният извод на въззивния съд за липса на основания за предоставяне на правна помощ на въззивника е правилен. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23 ЗПрП правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство и по преценка на съда. В случая предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на въззивника не са налице: 1/ Л. С. И. участва в делото в качеството си на едноличен търговец, а не в качеството си на физическо лице; 2/ характерът на производството не предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство – касае се до гражданско дело, въззивно производство; 3/ не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда – от една страна, жалбоподателят е търговец и не участва в производството в качеството си на физическо лице, а от друга страна, същият не е представил доказателства за доходите си. Частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за правна помощ за процесуално представителство, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение