Определение № 590 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 471/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. М. – А. и С. С. А., двамата от [населено място], против определение от 15.02.2012 г. по ч. гр. д. № 1468/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 63 състав от 21.01.2011 г. по гр. д. № 58584/2019г., с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните сметки. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение