Определение № 500 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кота нула строй“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 04.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 565/ 2020 г., с което е върната касационната му жалба вх.№ 70558/ 10.07.2020 срещу постановеното по същото дело определение № 1476/ 22.06.2020 г. Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на апелативния съд не е мотивирано, тъй като в него не се сочи защо определението от 22.06.2020 г. е необжалваемо. Счита, че по отношение на това определение са налице както предпоставките по т.1, така и тези по т.2 на ал.3 на чл.274 ГПК, тъй като актът преграждал развитието на производството по обжалване на определение на Софийски градски съд по гр.д.№ 12031/ 2019 г. Поради това обжалваното разпореждане било незаконосъобразно и жалбоподателят моли то да бъде отменено. Ответната страна „Сила строй 77“ ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Пред Софийски градски съд производството е образувано по жалба на „Кота нула строй“ ЕООД – длъжник по изпълнението по изп.д.№ 20199200400656 – срещу извършено с Протокол от 28.08.2019 г. разпределение от частен съдебен изпълнител рег.№ ***. С определение от 25.11.2019 г. по гр.д.№ 12031/ 2019 г. Софийски градски съд оставил жалбата без разглеждане по същество. По частна жалба срещу това определение било образувано ч.гр.д.№ 565/ 2020 г. на Софийски апелативен съд, който издал определение от 12.02.2020 г. в мотивите на което споделил решаващите изводи на първата инстанция, но в диспозитива посочил, че отменя акта й. С последващо определение от 22.06.2020 г. по реда на чл.247 ГПК съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като коригирал диспозитива на определението от 12.02.2020 г. в смисъл, че потвърждава акта на Софийски градски съд от 25.11.2019 г. Подадената от „Кота нула строй“ ЕООД частна жалба срещу поправящото определение от 22.06.2020 г. е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно процесуалния закон не всички определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против преграждащи определения, подлежат на касационен контрол. Дефинитивно от обхвата на този контрол са изключени определенията по чл.274 ал.4 ГПК – тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по въззивни дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. Случаят е такъв, тъй като с определението от 22.06.2020 г. се отстранява фактическа грешка в определението от 12.02.2020 г., а с последното е потвърден преграждащ акт на първата инстанция в производство по обжалване на разпределение. Съгласно чл.247 ал.4 ГПК определението от 22.06.2020 г. може да се обжалва по същия ред, по който би могло да се обжалва това от 12.02.2020 г. Последното обаче е окончателно, съгласно чл.463 ал.2 изр.2 ГПК, защото актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение не подлежат на по-нататъшно обжалване по изрично разпореждане на закона. Предвид изложеното подадената частна жалба срещу поправящото определение е недопустима и законосъобразно е била върната на подателя й с обжалвания в настоящето производство акт. Няма основания този акт да бъде отменен. По изложените съображения Върховният касационен съд