Определение № 1110 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1478/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Футболен клуб Възраждане 2020“ - третото лице – помагач на ответника Сдружение „Български футболен съюз“, чрез процесуалния му представител адв.К. Ч., срещу определение № 308 от 16.05.2023г. по ч.гр.д. № 333/2023г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е отменено определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.03.2023г. по т.д. № 2059/2021г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с която е прекратено производството по предявени от Футболен клуб „Венци“ и Футболен клуб „Русокастро“ против Сдружение „Български футболен съюз“ /БФС/ искове за отмяна на решения, взети на Конгрес на БФС на 12.10.2021г.

Частният жалбоподател излага твърдение за неправилност на извода на въззивния съд, че ищците са процесуално легитимирани да предявят искове по чл.25 ЗЮЛНЦ. Счита, че този извод е необоснован, не намира опора в действащото законодателство и относимата съдебна практика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. За футболен клуб, който вече не е член на Сдружение БФС, съществува ли правен интерес от предявяване на иск с оглед факта, че каквото и да е съдебно решение по заведеното дело не може да рефлектира върху правната му сфера? Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 207 от 13.12.2010г. по т.д. № 129/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 304 от 27.06.2013г. по ч.гр.д. № 2821/2013г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 25.04.2017г. по т.д. № 563/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 28 от 18.01.2019г. по ч.т.д. № 2292/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.

2. Следва ли съдът във всеки един момент служебно да извършва проверка относно наличието на правен интерес в хода на производството до постановяване на съдебното решение? Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие на актове на Съда на Европейския съюз – решение от 07.06.2007г. по дело С-362/05 /Jacques Wunenburger срещу Европейската комисия/, решение от 24.06.1986г. по дело AKZO /Chemie срещу Европейската комисия/, решение от 19.10.1995г. по дело С-19/93 /Rendo и др. срещу Европейската комисия / и решение от 13.07.2000г. по дело С-174/99 /Европейския парламент срещу Richard/.

3. При постановяване на съдебния акт длъжен ли е решаващият състав да обърне внимание на съдебно решение, в което са идентични предметът и страните? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Частният жалбоподател поддържа още, че е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответниците по частната касационна жалба Футболен клуб „Венци“ и Футболен клуб „Русокастро“, представлявани от адв.Г. В., правят възражение за недопустимост на жалбата поради необжалваемост на въззивното определение. Излагат и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Постъпил е отговор и от ответника Сдружение „Български футболен съюз“, представляван от адв.Я. Т., в който се излагат съображения за основателност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение апелативният съд е отменил протоколно определение на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Футболен клуб „Венци“ и Футболен клуб „Русокастро“ против Сдружение „Български футболен съюз“ искове по чл.25 ЗЮЛНЦ. Приел е, че ищците имат правен интерес и са процесуално легитимирани да предявят тези искове, въпреки последващото им освобождаване като членове на ответното сдружение.

Атакуваното определение на въззивния съд, в чийто диспозитив изрично е посочено, че не подлежи на обжалване, не е от категорията на актовете, подлежащи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК. С него не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото /т.1/, а напротив, - отменено е преграждащото развитието на делото определение на първоинстанционния съд. Въззивното определение не е и такова, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се препятства развитието на такова /т.2/.

С оглед на това подадената от третото лице – помагач частна касационна жалба срещу окончателно въззивно определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, без да се обсъжда наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение