Определение № 345 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 180/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. В. срещу определение на Софийски градски съд, което по характера си е разпореждане, постановено на 20.01.2012 г. по гр.д. № 16886/2011 г. за връщане на въззивната му жалба против решение на Софийски районен съд по гр.д. № 34854/2010 г. Излага доводи за неправилност. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Насрещните страни по гр.д. № 34854/2010 г. са подали въззивни жалби срещу решението на първоинстанционния Софийски районен съд. Администриращият районен съдия е оставил без движение и двете жалби с указание за внасяне на държавна такса, които указания са изпълнени. Делото е изпратено в Софийски градски съд. Въззивната инстанция е извършила самостоятелна преценка за редовност на въззивните жалби и като е намерила, че и двамата жалбоподатели не са внесли изцяло дължимата за производството държавна такса е оставил без движение и двете жалби. На [фирма] е указано да довнесе още 25 лв., а на И. В. – да довнесе 19,06 лв. държавна такса по сметка на Софийски градски съд, както и да завери приложените към жалбата документи. Всяка от страните е получила съобщение с указанието, отнасящо се до нейната въззивна жалба. И. В. е получил лично съобщението на 03.01.2012 г. и не изпълнил в указания му срок, както и до настоящия момент. При тези данни, правилно, в съответствие с разпореденото в чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивната жалба на В. е върната. Оплакването, че разпореждането на въззивния съд по чл. 262, ал. 1 ГПК, с което въззивната му жалба е оставена без движение било написано ръкописно и на гърба на друг лист по делото, няма отношение към редовността на връчване на съобщението и неизпълнение на дадените му указания. В изпратеното до страната съобщение от съда точно, ясно и четливо с техническо печатно средство е изписано указанието да довнесе държавна такса и да приподпише представените доказателства. Оплакването, че съдържанието на полученото от В. съобщението сочило на указание за изпълнение до [фирма], не отговаря на данните по делото. Съобщението е изпратено лично до В. с указания, адресирани до него и по неговата въззивна жалба, която е посочена и с входящия си номер. Указанието до търговското дружество не е съобщавано на В., нито има размяна в съобщенията при връчването им на насрещните страни. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение