Определение № 171 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 174/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С разпореждане ,постановено на 30.12.2008г. от Пловдивския окръжен съд,VІ гр. с. п. от С. Д. К. касационна жалба с вх. №27672/26.11.2008г. е върната на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК поради невнасяне на дължимата държавна такса. Разпореждането е обжалвано от С. Д. К. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от нея касационна жалба бъде разгледана по същество. Поддържа,че в случая е предявен неоценяем иск и дължимата държавна такса,така както е определена в разпореждането на въззивния съд за оставяне на касационната жалба без движение е внесена. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.284,ал.3,т.4 ГПК към касационната жалба следва да бъде приложен и документ за внесена държавна такса. При подаване на касационна жалба жалбоподателят следва да внесе такса в размер на 30 лв. за произнасяне по допускане на касационното обжалване /чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК/. Такса в такъв размер се дължи независимо дали предявеният иск е оценяем или не. Държавна такса върху обжалваемия интерес се внася само ако касационното обжалване бъде допуснато по реда на чл.288 ГПК. В случая към подадената от С. Д. К. касационна жалба е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 15лв.,т.е. дължимата държавна такса за произнасяне по допускането на касационното обжалване не е внесена изцяло,поради което в рамките на правомощието си по чл.285,ал.1 ГПК въззивният съд с разпореждане от 01.12.2008г. е дал точни и ясни указания за отстраняване на констатираната нередовност като е посочил и разпоредбата от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,в която е посочен размерът на дължимата държавна такса. Съобщението е надлежно връчено на жалбоподателя на 15.12.2008г. В определения от съда 7-дневен срок обаче дадените указания не са били изпълнени ,поради което правилно подадената от С. Д. К. касационна жалба е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК. Наведените в частната жалба доводи,че определената от съда държавна такса е внесена са неоснователни. Обстоятелството,че производството по делото е образувано по предявен иск за делба не може да обуслови извод,че дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване е различна от тази по исковете,при които цената на правото,предмет на правна защита е определена още при предявяването на иска. В разпоредбата на чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК е определена проста такса,която се дължи независимо от вида на предявения иск. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде подтвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение