Решение № 248 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г.

Решение № 248 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 2973/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е, че решението на ГС противоречи на задължителна практика на ВКС - ППВС № 7/73 г., т. 2, по съществения за спора въпрос: представлява ли принос за увеличение на наследството дадената от ищеца на наследодателя му приживе сума, вложена в покупката на процесния апартамент. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Й. П. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответницата с пр. осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН - за сумата от 26 000 лв., представляваща пресметнато в пари увеличение на наследството, за което ищецът е спомогнал приживе на наследодателя и не е бил възнаграден по друг начин. Прието е, че приносът на сънаследника - ищец за увеличаване на наследството /за закупуване на наследствения апартамент/ е каузален - с дарени на наследодателя пари, може да се отчете с признаване на частична трансформация на тези лични на последния средства в имота и оттам- на по -голям дял от него, но не и по иск с пр . осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН, възмездяващ невъзнаграден неказуален принос на сънаследника. Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни и необосновани: Според ППВС № 7/73 г. размерът на наследствения дял на сънаследника не може да бъде уголемен поради приноса му за увеличаване имуществото на наследодателя по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Сънаследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари - в случая искът е само за последното, тъй като претенцията не е била заявена в делбата /определение по делото на ВКС - ч. гр. д. № 216/05 г./. Искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН е особено приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин / с дарение, завещание, ползване на имота за определено време/. Наследникът може да иска това увеличение да се пресметне в негова полза в размера, който има при делбата, а не към момента на разходване на средствата за увеличение на наследството - Р № 311/92 г. на ВС на РБ. От така приетото тълкуване на закона в задължителната и без задължителен характер практика на ВКС, в конкретността на настоящото дело се налагат следните изводи: Установено и безспорно е, че ищецът като наследник - син, на Г. Д., поч. през 1992 г., дал на наследодателя през 1974 г. сумата 4026 лв. / удостоверение на л. 8/, използвана за закупуване на ап. 66, в гр. С., кв. Люлин, бл. 329, вх. В, за цена от 8292 лв., с договор от 22.06.76 г. - л. 39. Апартаментът е закупен през време на брака на наследодателя с М. Д., поч. през 2002 г., чийто наследник е ответницата по иска Й. П. и придобит в бездялова СИО от съпрузите. Делба на апартамента е допусната на осн. чл. 69 от ЗН при квоти 1/3 ид. ч. за ищеца по настоящото дело К. Д. и 2/3 ид. ч. - за ответницата Й. П., с решение по гр. д. № 2511/03 г. от 30.06.03 г. Ищецът е сънаследник, допринесъл за увеличаване стойността на наследството / чрез намаляване на задълженията за наследствения имот/ с безвъзмездно дадените на наследодателя средства. Не всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните за такъв договор - чл. 225, ал. 1 от ЗЗД. В случая данните по делото сочат на нравствени недоговорни отношения на взаимопомощ между баща и син - синът помогнал на баща си с пари за заплащане цената на имота и така е спомогнал за увеличаване на наследството, което съставлява, без да е възнаграден по друг начин. Затова има право да иска увеличението да се пресметне в пари към момента на делбата / в съотношението спрямо стойността на имота към придобиването му -48,5%/. От заключението на в. л. Полихронова се установява, че пазарната цена на имота към делбата е 62 100 лв. или искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН е основателен за сумата от 20 023 лв., според припадащия се на ответницата дял. Въззивното решение е неправилно в частта, с която до този размер искът е отхвърлен, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска в този размер. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.