Определение № 3534 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2024 г.

Постъпила е молба с вх.№10467/05.06.2025г., подадена от Д. С. Б. и Т. Г. Б. чрез процесуалния представител адв.Р. Г., с искане да бъде изменено решение №282 от 28.05.2025г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като поддържат, че до касационно обжалване е било допуснато въззивно решение, с което с отхвърлени пет, предявени от касатора Б. Н. евентуално съединени иска, докато с постановеното от ВКС решение е уважен само един от тези искове без да е посочено кой, а за останалите липсва уважителен диспозитив. Навеждат довод, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Б. Н. следва да бъдат присъдени разноски съответно на уважената част от исковете, а в негова тежест да бъдат възложени разноските за исковете, които са отхвърлени или в полза на Б. Н. да бъде присъдена сумата от 1635.35 лв., представляваща 1/5 от претендираната от него сума в размер на 8176.76 лв., в тяхна полза да се определят разноски, съответстващи на 4/5 от сторените разноски за всички инстанции или 19360 лв. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата Б. П. Н., чрез процесуалния си представител адв.Владимир И. от САК, изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че в решението ясно е посочено, че се уважава искът по т.2.4 от поправената искова молба, вкл. с оглед посочените идентификатори по схема №9299 от 20.05.2013г. и №9300 от 20.05.2013г., както и че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в случая е неприложима, тъй като в настоящия случай няма отхвърляне на искове. Навежда довод, че след като е уважен предявеният при условията на евентуалност иск по т.2.4 от поправената искова молба, то по останалите евентуално предявени искове по т.2.5 - 2.8 от поправената молба искове не се дължи произнасяне. Поддържа, че в такива случаи не могат да се намаляват разноските, присъдени на ищеца, нито да се присъждат неприсъдени разноски на ответника. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Б. П. Н. е предявил срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. ревандикационен иск за предаване владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот с твърдението, че е придобил правото на собственост по приращение и наследство, евентуално чрез присъединяване, като след дадени от съда указания в поправена искова молба от 07.08.2013г. е уточнил в т.2.4 - 2.8 описанието на претендирания имот в няколко варианта с оглед извършвани преустройства и промени, вкл. в кадастралната карта на населеното място, подреждайки ги по реда, по който претендира спорното право. С решение №282 от 28.05.2025г., постановено по настоящето дело, постановеното от въззивния съд решение, с което предявеният иск е отхвърлен на всички посочени основания и за всички, претендирани в поправената искова молба обекти, е отменено и вместо това е уважен предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението на имота според описанието му, съдържащо се в т.2.4 от поправената искова молба (видно от мотивите към решението). Предвид уважаването на главния иск, заявените при условията на евентуалност претенции не са разглеждани. Произнасяйки се по исканията за присъждане на направените по делото разноски, настоящият състав в постановеното по делото решение е приел, че с оглед изхода на спора в полза на касатора Б. П. Н. следва да бъде присъдена сумата от 8176.76 лв., представляваща направените по делото разноски за производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС. В полза на ответниците по касационна жалба Д. С. Б. и Т. Г. Б. разноски не са присъждани. Настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по настоящето дело решение в частта му за разноските, поради следното: Последователно ВКС приема в своята практика, че когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника – предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния иск (определение №284 от 06.04.2012г. по ч.гр.д.№238/2012г. на ІV г.о. на ВКС; определение №477 от 04.11.2016г. по ч.т.д.№1218/2016г. на І т.о. на ВКС; определение №70 от 05.02.2018г. по ч.т.д.№257/2018г. на І т.о.). Именно това правило е приложено и в настоящия случай при произнасянето по направените искания за присъждане на разноски в постановеното по делото решение №282 от 28.05.2025г. Доводите на молителите, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Б. Н. следва да бъдат присъдени разноски съответно на уважената част от исковете, а в негова тежест да бъдат възложени разноските за исковете, които са отхвърлени, са неоснователни, особено предвид обстоятелството, че когато е уважен главният иск, предявените при условията на евентуалност искове не подлежат на разглеждане. И както ВКС приема в своята практика, оставянето без разглеждане на евентуалния иск заличава с обратна сила последиците от предявяването му, независимо от обстоятелството дали евентуалният иск е оставен без разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение или липсва изрично произнасяне от съда по евентуалния иск (определение №82 от 19.02.2009г. по ч.т.№60/2009г. на І т.о. на ВКС). Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение