Определение № 2106 от 25.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 567/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ против решение № 281/16.10.2023 г. по в.т.д. № 262/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 543/01.12.2022г. по т.д. № 782/2021 г. на Окръжен съд Варна за отхвърляне на предявения от нея иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ срещу „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД /в несъстоятелност/ за установяване съществуването на обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно запор върху 8 бр. превозни средства, запор върху паричните вземания на длъжника към „Ойроконсулт“ ООД, запор върху 3 бр. МПС, всички наложени по образувани изпълнителни дела за обезпечаване на публични вземания в общ размер на 103 385,93 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД, и с което решение НАП е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса в размер на 80 лв., дължима за производството на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ. Касационната жалба е депозирана на 30.11.2023 г. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че с решение № 260036/12.12.2023 г. по т. д. № 2017/2019 г. на Окръжен съд Варна, влязло в сила на 22.12.2023 г., е прекратено производството по несъстоятелност на „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД /н/ на основание чл. 632, ал. 4, вр. ал. 5 и ал. 1 и чл. 629б ТЗ и е постановено заличаване на дружеството в Търговския регистър. Решението на съда е вписано по партидата на дружеството на 03.01.2024 г. Следователно, ответникът „АПРИОРИ ЕКСПОРТ" ЕООД /н/ е загубил в хода на настоящото производство правосубектността си и качеството си на юридическо лице. Правосубектността е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните и за нея съдът следи служебно във всяка фаза на висящия исков процес и загубата й в настоящото производство води до неговата процесуална недопустимост. Съгласно чл. 26 ГПК заличеният търговец не е надлежна страна в процеса – в този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в определение № 90/15.04.2021 г. по т.д. № 1514/2020 г. и определение № 60230/14.12.2021 г. по т.д. № 1822/2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,