Определение № 50183 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5907/08.07.2022 г. на М. Г. М., Й. Ц. Й., Т. Г. А., М. А. З. и В. М. И. за изменение на определение № 120 от 21.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1567/2022 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., в частта му за разноските, като се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата „АДАН-Н” ЕООД, гр. Видин, счита същата за недопустима като просрочена, респ. за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на определение № 90 от 18.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 24/2022 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.06.2021 г. по гр. д. № 2201/2019 г. на Видинския районен съд за прекратяване на производството по делото по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и на искане по чл. 537,ал. 2 ГПК, като жалбоподателите са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответника по жалбата „АДАН-Н” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, а разгледана по същество тя е неоснователна. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските може да се направи в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му. Ответникът по частната касационна жалба е направил искането си за присъждане на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на частната касационна жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на касаторите, поради което те не биха могли да направят възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на 21.06.2022 г. на определението по чл.288 ГПК, с което същите са присъдени. Това определение е необжалваемо и едномесечният срок за заявяване на искането по чл. 248, ал.1 ГПК е започнал да тече от неговото постановяване, респ. е изтекъл на 21.07.2022 г., поради което молбата е подадена в рамките на преклузивния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Настоящият състав на ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Депозираният отговор на частната касационна жалба съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване като е даден отговор на поставените въпроси и съображения на касаторите и е анализирана съдебната практика. Обосновавано е поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е в размер на 1000 лв., и с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,