Определение № 60392 от 12.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 465/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ Прайм дивелопмънтс ко „ ЕАД против определение № 100674/17.12.2020 г. по т.д.№ 81/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, за допълване на решение № 68/03.09.2020 г. по т.д.№ 81/ 2020 г. на Апелативен съд – Бургас, по реда на чл.248 ГПК, с присъждане в полза на страната понесените от същата разноски в касационното производство по т.д.№ 2082/2018 г. на Върховен касационен съд, в размер на 3 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Правилността на атакуваното определение се оспорва по съображения, че основанието за възмездяване е изрично разпоредено от касационната инстанция, на основание чл. 294 ал. 2 ГПК. Искането за възмездяването им е направено своевременно в касационна инстанция и поддържано и при новото разглеждане във въззивна. Ответната страна - „ Додистрой „ЕООД – оспорва частната жалба, поддържайки аргументацията на въззивния съд, като в допълнение оспорва наличието на доказателства за заплащане на претендирания за възмездяване адвокатски хонорар и възразява за прекомерност на същия. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: Претендирано е възмездяване на разноски, понесени от ответна в касационното производство страна, за защита в същото това касационно производство по касационна жалба на „Додистрой „ЕООД срещу предходно постановено по т.д.№ 81/2020 г. на Апелативен съд – Бургас въззивно решение, с което е отхвърлен предявен от „ Додистрой „ЕООД против „ Прайм дивелопмънтс ко „ЕАД насрещен иск за сума от 51 661, 48 лева. Касационното обжалване е допуснато само до размера на претенция за 10 248,10 лева, като за разликата до 51 661,48 лева въззивното решение е влязло в сила. В тази част / за сума от 10 248,10 лева / въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивна инстанция. За разликата над 10 248,10 лева и до 51 661,48 лева, в която част и поради недопускане на касационното обжалване на противната страна, „ Прайм дивелопмънтс ко „ЕАД е имал право на съразмерно възмездяване на понесени в касационната инстанция разноски, насрещната искова претенция не е предмет на новото въззивно производство. По тези именно съображения и като счита, че указанието на касационния съд за присъждане и на понесените в касационната инстанция разноски, на основание чл. 294 ал. 2 ГПК, с оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото, се отнася до припадащите се на оная част от иска, която е предмет на новото въззивно разглеждане, и които е присъдил с решението си, въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя. Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК съобразява обстоятелството, че с оглед неприключването на спора в касационна инстанция, възмездяването на разноски следва да бъде отложено до произнасяне по съществото му и с оглед изхода при новото разглеждане на делото във въззивна инстанция,тъй като възмездяването е функция от основателността, респ. неоснователността на претенцията. Чл.294 ал.2 ГПК е приложим досежно оная част от спора, по който производството е станало висящо пред въззивна инстанция, с връщането му от касационна, на основание чл.293 ал.3 ГПК. В настоящия случай, с оглед частично допуснатото, при това в интерес на противната страна „Додистрой„ ЕООД, касационно обжалване и резултата от касационното производство, спорът е останал висящ пред въззивния съд само за част от иска в общ размер от 51 661,48 лева - в размер на 10 248,10 лева, за която касационната жалба е уважена, респ. ответната страна и настоящ жалбоподател няма право на разноски за касационна инстанция, освен в случай на отхвърляне на претенцията и за тази част с новото въззивно решение, каквото не е последвало. Няма основание приложението на чл.294 ал.2 ГПК да е различно в хипотезата на връщане за ново разглеждане само на част от предявени повече от един самостоятелни искове спрямо хипотезата на връщане за ново разглеждане за част от един предявен иск, каквато е настоящата. За останалата част от предмета на касационно обжалване от противната страна, с недопускането на което предходното въззивно решение, позитивно за „Прайм дивелопмънтс ко„ ЕАД, е влязло в сила, жалбоподателят е следвало да претендира разноски пред касационна инстанция, доколкото е пропуснато присъждането им с постановеното решение, въпреки изрично направеното искане за това в отговора на касационната жалба. Пропускът му не може да се санира по реда на чл.248 ГПК от въззивния съд, тъй като не се касае за разноски, свързани с предмета на спора, висящ пред въззивния съд и значимо за изхода на който е решението му, съгласно чл. 294 ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение