Определение № 267 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3656/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. М. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Д., против определението от 24.03.2014 год. по гр. д. № 1517/2014 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение от 28.02.2013 год. по гр. д. № 3384/2012 год. на Варненския окръжен съд на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че с оглед изхода на делото има правен интерес да се позове на допуснатите процесуални нарушения във връзка с представителството в процеса на насрещната страна. Поради това счита извода в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неправилен, с искане за неговата отмяна и допускане разглеждането на молбата и на това основание. Ответникът по частната жалба и ищец по делото – [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. К. К. оспорва същата по съображения в писмен отговор. Третите лица, негови помагачи, не са взели становище по частната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателката и данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. е констатирал, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима поради позоваване на молителката на пороци в процесуалното представителство на насрещната страна по спора, т. е. с молбата се упражнява чуждо право, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Поради това и оставил без разглеждане молбата за отмяна на това основание. Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителката се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която предпоставя като основание за отмяна на влязло в сила решение лишаването на страната от възможност да участвува в делото вследствие нарушаване на съответните правила или не е била надлежно представлявана. Такива твърдения за лишаване от възможност да участва в делото молителката не поддържа, а позоваването на пороци в процесуалното представителство на другата страна не представлява релевираното основание за отмяна. Както правилно е приел предходният състав недопустимо е упражняването на чуждо право, освен в предвидените от закон случаи, какъвто не е настоящия – правото да се иска отмяна на влязло в сила решение принадлежи на страната, която поддържа вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана. По същество доводът на молителката представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, но не и наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и молбата за отмяна в тази част е недопустима. Поради тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.