Определение № 6160 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД, чрез адв. П. Величкова, срещу Определение № 3666/28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11263/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което жалбата на лечебното заведение срещу Писмо изх. № 18-00-1600/04.09.2025 г. и писмо изх. № 18-00-1600/13.10.2025 г. на подуправителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон –отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Поддържа становище, че процесните писма носят белезите на индивидуален административен акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – подуправител на НЗОК, в писмен отговор, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са Писмо изх. № 18-00-1600/04.09.2025 г. и писмо изх. № 18-00-1600/13.10.2025 г. на подуправителя на НЗОК. С първото писмо „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД е информирана за подгрупите лекарствени продукти на притежателя на разрешението за употреба от всяка основна група, при които подгрупи е установено надвишение на разходите на НЗОК съгласно Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, както и за стойността на надвишението за всяка подгрупа и размера на конкретните суми за второ тримесечие на 2025 г., подлежащи на възстановяване на НЗОК. С Писмо изх. № 18-00-1600/13.10.2025 г. на подуправителя на НЗОК подаденото от дружеството възражение срещу писмото от 04.09.2025 г. е отхвърлено. Съдът е установил по делото, че в качеството си на притежател на разрешително за употреба на лекарствени продукти (ПРУ), жалбоподателят и НЗОК са страни по административен договор № РД-14ЛП-92/13.06.2025 г. за прилагането на Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2025 г. (Механизма), на основание чл. 45, ал. 33 във вр. с ал. 31 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В сключения между НЗОК и дружеството административен договор е прието, на основание чл. 45, ал. 31 – 33 ЗЗО, че за да се изплащат лекарствените продукти на ПРУ, задължително за цялата календарна 2025 г. в техните отношения се прилага Механизма, както и методиката за неговото приложение – актове, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора. В чл. 1, ал. 2 страните са уговорили предметното приложно поле на тези актове в рамките на отношенията им. По силата на чл. 3, ал. 3 от договора, в тридесетдневен срок от изтичане на всяко тримесечие, НЗОК предоставя на ПРУ информация за изпълнението на договора и в частност нетните разходи на НЗОК за отпуснатите, респ. приложени и отчетени количества конкретни лекарствени продукти, и стойността на общото нетно надвишение за всяка основна група и размера на конкретните суми, подлежащи на възстановяване на НЗОК от ПРУ. Първоинстанционният съд е намерил жалбата на „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД за недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт, с оглед на което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че предоставената с Писмо изх. № 18-00-1600/04.09.2025 г. информация има единствено информативен характер и е част от процедурата за възстановяване на превишените средства, което означава, че писмото не носи белезите на индивидуален административен акт. По отношение второто писмо, с което се отхвърля възражението на дружеството и се потвърждават суми, подлежащи на възстановяване, АССГ е приел, че доколкото случая касае договорни отношения между „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД и НЗОК по сключен административен договор по чл. 45, ал. 33 от ЗЗО и чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., който единствено регламентира прилагане на Механизма, характерът на правоотношението изключва произнасянето на органа като индивидуален административен акт. Заключил е, че защитата на жалбоподателя, а и на ответника, свързани с възстановяване на средствата, може да се осъществи единствено по исков ред съобразно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК във вр. с чл. 19ж АПК. Определението е правилно. В случая, спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Съдържанието на процесните писма индикира, че същите не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, с които да се засяга правната сфера на жалбоподателя или да се създава задължение за него. Предоставянето от НЗОК на информация за установените надвишения и сумите за възстановяване, правото на възражение на ПРУ, произнасянето по това възражение, както и последиците при липса на възражение или при отхвърлянето му, са уредени в цитирания договор и съответната специална нормативна уредба (чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 10 от 2009 г.). Писмото с изх. № 18-00-1600/04.09.2025 г., заедно с приложената справка за второто тримесечие на 2025 г., по своето съдържание обективира именно предоставяне на информацията по чл. 35, ал. 3 от Наредба № 10 от 2009 г. и съответната договорна клауза (чл. 3, ал. 3 от договора), а не едностранно властническо волеизявление, с което се създават, изменят или прекратяват права или задължения извън вече съществуващото договорно правоотношение между страните. Посочването на надвишението и на конкретния размер на сумите, подлежащи на възстановяване, представлява елемент от договорно уредения механизъм за изчисляване и съобщаване на дължимите суми, а не издаване на индивидуален административен акт. Горното се отнася и за писмото на подуправителя на НЗОК, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя по чл. 36, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. Това произнасяне е част от вътрешно уредената между страните процедура по изпълнение на административния договор и по проверка на възраженията срещу предоставената информация/справка. Актовете, оспорени пред първоинстанционния съд, не носят белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежат на самостоятелен административен контрол. По същество те обективират волеизявления на страна по облигационна връзка и следва да бъдат релевирани в съдебния исков административен процес, във връзка с повдигнат спор по чл. 19ж от АПК, доколкото са част от процедурите по изпълнението на договора. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,