Определение № 2767 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3038/2023 г.

за да се произнесе взе предвид следното: С определение №1208/19.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№1818/2023г., Върховният касационен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Апелативен съд – гр. Велико Търново. С определение №348 от 05.07.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№211/2023г., Апелативен съд – гр. Велико Търново е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС относно компетентния съд, който следва да се произнесе по частна жалба с вх.№3299/03.04.2023г. на М. К. В., срещу определение №265/21.03.2023г. по в.гр.д.№669/2022г. на Окръжен съд – гр. Русе. Разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК предвижда, че ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.Определението на съда, с което прекратява производството пред себе си и изпраща делото, не обвързва съда, на който е препратено, който може да приеме, че то му е неподсъдно.В този случай съдът, на когото делото е било изпратено, може да повдигне спор за подсъдността му. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд.Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд/чл.122 от ГПК/. От изложеното следва, че липсва уредба в процесуалния закон, при която след произнасяне на ВКС, че спорът е функционално подсъден на апелативен съд, последният да повдига препирня за подсъдност пред друг състав на ВКС.Единственото изключение е в хипотезата на чл.63, ал.9 от ЗСВ, когато е налице спор за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който се решава от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. В случая с определение №1208/19.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№1818/2023г. на Върховния касационен съд, е разрешен по задължителен начин въпроса кой е функционално компетентния съд, който следва да се произнесе по частна жалба с вх.№3299 /03.04.2023г. на М. К. В..Липсата на процесуална възможност този извод да се оспори пред друг състав на ВКС означава, че постановеното от АС-гр.Велико Търново определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да му се изпрати за произнасяне по частна жалба с вх.№3299/03.04.2023г. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение