Определение № 9641 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. С. П., приподписана от адв. М. Маринова, против определение № 1203 от 22.07.2025г., постановено по адм. дело № 291/2025 г. по описа на Административен съд – Враца в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 1073/07.09.2010 г. на кмета на община Враца и е прекратено производството по делото в тази част. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че е допустимо оспорването като нищожна на заповед, с която на основание чл.156, ал.1 АПК е оттеглен индивидуален административен акт, тъй като оттеглянето не заличава с обратна сила разпоредените от издадения акт правни последици. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – кметът на Община Враца, чрез пълномощника си юрк. Б. Стаменова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената част на определението, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на П. С. П. срещу заповед № 1073/07.09.2010 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл.156, ал.1 от АПК и във връзка с адм. дело № 495/2010г. по описа на Административен съд-Враца, е отменена заповед № 940/14.07.2006г. на кмета на община Враца за разделяне на УПИ VІІІ и образуване на три нови урегулирани поземлени имота – УПИ VІІІ, УПИ ІХ и УПИ Х в кв.166, ЦГЧ по плана на гр. Враца в частта, с която се образува нов УПИ ІХ с предназначение за комплексно обществено обслужване, като е прекратено производството по делото в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорването на процесната заповед е недопустимо поради липса на правен интерес за жалбоподателя, за който издаденият акт е благоприятен, както и поради просрочие на предявената жалба. С постановеното определение съдът е прекратил производството по делото и в частта от жалбата, с която се иска обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба от 10.05.2016г., сключен от община Враца, като в тази част съдебният акт е влязъл в сила като необжалван. Постановеното определение в обжалваната му част е правилно по резултата си, но по различни от изложените съображения, а именно: Предмет на жалбата пред административния съд е заповед, с която на осн. чл.156, ал.1 АПК кметът на община Враца е отменил издадената от него предходна заповед, което е извършено във висящото съдебно производство по оспорването й, от което следва, че предмет на жалбата пред първоинстанционния съд е заповед, с която органът е упражнил правомощието си да оттегли издадения от него индивидуален административен акт. Актът за оттегляне обаче няма характеристика на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебно обжалване, с оглед на което е налице основанието за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 АПК. Оттеглянето на един административен акт в хипотезата на чл.156 АПК е упражняване на процесуално право на органа, а не на материалноправната му компетентност да реши чрез предоставената му от закона власт даден материалноправен въпрос. Преценката за наличието на предпоставките за оттегляне на административния акт принадлежи на съда, пред който оттегленият акт е бил оспорен, поради което волеизявлението на административния орган по чл. 156, ал. 1 АПК, обективирано в случая в обжалваната заповед, не може да се проверява в отделно производство. С оглед на горното, оспореното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото е правилно. Неоснователни са възраженията в частната жалба срещу валидността на обжалваната заповед и срещу правните последици от същата. Проверката за валидност на един административен акт е дължима само по допустима жалба, какъвто не е настоящият случай, а последиците при оттеглянето на акта са както при съдебната му отмяна, тъй като чрез оттеглянето органът прекратява действието на издадения акт. Ако е считал, че не са спазени процесуалните изисквания по чл. 156, ал. 1 и 2 АПК, жалбоподателят е следвало да обжалва определението за прекратяване на производството по адм. дело № 495/2010 г. по описа на Административен съд – Враца, вместо да подава жалба срещу акта, с който се извършва оттеглянето. Останалите доводи в жалбата са относими към предмета на оттеглената заповед за изменение на действащия ПУП и са без значение за спора по делото, поради което не следва да се обсъждат. По изложените коригиращи съображения, оспореното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото е правилно по резултата си и следва да се остави в сила. Актът за оттегляне на издаден от органа индивидуален административен акт, каквато е оспорената пред първата инстанция заповед, няма същата характеристика и не подлежи на съдебно обжалване по реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на разноски. Същият следва да заплати в полза на община Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,