Решение № 44 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г.

Решение № 44 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. П. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VIII-ми граждански състав № 2147/30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2315/2009 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, III-ти граждански състав № 758/16.02.2009 г., постановено по гр. д. № 758/2007 г., с което е уважен предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], П. и [фирма], София иск за признаване за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, договор за покупко-продажба от 10.11.1998 г., в частта, с която е постигната уговорка между страните [фирма] и [фирма] за сервитутно право на преминаване по вътрешен път в източната част на парцел II на [фирма] до излаз на път от републиканската пътна мрежа и в тази част е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба от 10.11.1998 г., сключен с нотариален акт № 14, т. II, рег. № 953, н. д. № 232/1998 г. по описа на нотариус М. Ц. с район на действие ПРС. С определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 556/1.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос за правната възможност на собственика на един имот да се разпорежда с ограниченото вещно право на преминаване, когато върху служещия имот /обременения със сервитут имот/ е учредено право на строеж на трето лице, което след учредяването на сервитута е придобило собствеността върху целия служещ имот, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е свързан с тълкуване на правни норми при липса на съдебна практика за осигуряване точното му прилагане по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 22.02.2000 г. и нот. акт от 22.02.2000 г. ищецът [фирма], София се е легитимирал като собственик на дворно място, съставляващо парцел II - [фирма], кв. 65 по плана на [населено място], област П., а ответникът [фирма] е собственик на съседния парцел VIII- [фирма]. Ответниците [фирма] и [фирма] на 10.11.1998 г. са сключили договор за покупко-продажба, по силата на който [фирма] е продал на [фирма] парцел VIII- [фирма], кв. 65, ведно със сервитутното право на преминаване по вътрешния път в източната част на парцел II- [фирма] до излаза на пътя от Р. пътна мрежа, с който парцел II-Б. АД граничи на север. Съдът е посочил, че спорът между страните в случая се свежда до това дали е било възможно да се учреди право на преминаване през чужд имот чрез правна сделка към момента на придобиване на имота от страна на ответника [фирма], а именно - 10.11.1998 г. В случай, че се приеме, че това е допустимо следва да се приеме, че е налице тежест върху имота на ищеца, тъй като отстъпения сервитут е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот, какъвто в случая е този на ищеца. От правна страна съдът е приел, че вещни права върху чужда вещ може да се придобиват само по начините определени в закона съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗС, а с действащите по същото време правни норми не е предвидено учредяване на право на преминаване освен по изключение по административен ред - чл. 208 ППЗТСУ (отм.). Установеното от закона изключение за учредяване на право на преминаване по административен ред е неприложимо към договорното право, поради което сключената между ответниците сделка противоречи на закона и в тази част е нищожна. Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е правилно. Процесното сервитутно право на преминаване през имота на ищеца [фирма], [населено място] е учредено на 10.11.1998 г. при действие на З. (отм.) и ППЗТСУ /отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./. съгласно чл. 208 ППЗТСУ (отм.) в сила към датата на сключване на договора е уредена възможността да се учреди временно право на преминаване през чужд имот. Към този момент законът не е допускал правото на преминаване през чужд имот да се учредява чрез правна сделка. В този смисъл е константната практика на Върховния съд /Р. № 414/1960 г., II г. о.; Р. № 73/73 г. - I г. о.; Р. № 1493/17.08.1999 г. по гр. д. № 228/99 г., ВКС, IV г. о./. Затова е законосъобразен изводът на въззивния съд, че уговореното между страните по договора за покупко-продажба от 10.11.1998 г. сервитутно право на преминаване по вътрешен път е нищожно поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чак с изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/, /чл. 192, ал. 1 ЗУТ/ - е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че "правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците на "господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Решението следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение