Определение № 9166 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София против определение № 22653/01.07.2025г., постановено по адм. дело № 7862/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С определението в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е отхвърлил молбата на НЕЛК за изменение на определение № 13999/17.04.2025 г. по адм. д. № 7862/2024 г. по описа на АССГ, в частта на разноските. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че с представени по делото писмени становища е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли за отмяна на определението и решаване на въпроса по така отправената частна жалба по същество. Ответникът Държавна агенция „Национална сигурност“, в писмено възражение оспорва частната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на оспореното определение. Обосновава, че хипотезата, в която е прекратено производството пред АССГ, не съставлява основание за присъждане на разноски, а освен това за тях не е представен списък. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Ответникът К. Ю. Т. от гр. Плевен с представен писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба на НЕЛК. Претендира присъждане на направените от него разходи в първоинстанционното производство. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба на НЕЛК за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение отхвърлена молба на НЕЛК за изменение на определение № 13999/17.04.2025 г. по адм. д. № 7862/2024 г. по описа на АССГ, в частта на разноските е по съображения за несвоевременното й предявяване. Определението е валидно и допустимо, но неправилно С определение № 13999/17.04.2025 г. по адм. д. № 7862/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на ДАНС срещу Експертно решение № 00259 от заседание № 57/ 17.06.2024г на НЕЛК и е прекратено производството по делото без произнасяне относно направените от страните разноски. На страните, взели участие в съдебноадминистративното производство, се дължат разноски, съобразно доказателствата за направени такива при надлежното им поискване, а именно до приключване на устните състезания в първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Първоинстанционният съд е сезиран с искане от НЕЛК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Претенцията е направена в срока за обжалването му, т.е. своевременно, видно от приложено по делото становище от 07.11.2024г (л.69-70). Действително в нито един момент не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Но неизпълненото задължение да се представи списък на разноските изключва правото на страната само да иска изменение на постановения съдебен акт относно размера на вече присъдените разноски, съгласно приетото в т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата. А пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за допълване на определението в тази му част по аргумент от т.8 на цитираното тълкувателно решение. Като не е съобразил гореизложеното и не е уважил молбата на НЕЛК за допълване на постановеното определение, първоинстанционният съд се е произнесъл в нарушение на закона и актът му следва да бъде отменен в тази част. На основание чл.235, ал.1 от АПК следва да се постанови друг за присъждане на разноски в полза на НЕЛК с оглед наличието на всички предпоставки за това - искането за допълване е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК, допустимо е и по същество е основателно. Размерът им се определя на 100лв на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимата редакция (ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), към момента на осъществената юрисконсултска защита. Искането на К. Ю. Т. за присъждане на разноските в първоинстанционното производство е разгледано от АССГ и е отхвърлено. Срещу съдебния акт в тази част няма постъпила жалба в законния срок, поради което претенцията му в същия смисъл, формулирана в представения писмен отговор, не може да бъде разглеждана в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,