Определение № 9393 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. А. А., гражданка на Сирия, против Определение № 6242/01.07.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 541/2025 г. Частният жалбоподател оспорва извода за липса на основание за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 161, ал. 1 АПК и твърди, че в обжалваното определение неправилно е прието, че пропускането на срока не се дължи на непредвидени обстоятелства или такива, които не са могли да бъдат преодолени от страна на жалбоподателя. Бездействието на процесуалния представител не следвало да влияят негативно върху нейните интереси и правото ѝ на защита. Иска се отмяна изцяло на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде възстановен срока за обжалване на посочения административен акт. Частната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на И. А. А. за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 3377/07.04.2025 г. по адм.д. № 541/2025 г. по описа та Административен съд – Хасково. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу горепосочения административен акт и е прекратено производството по делото. За да достигне до този резултат, решаващият съдебен състав е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства, не са такива с характер на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161 ал. 1 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. Първоинстанционният съдебен състав е констатирал, че жалбоподателката и процесуалния ѝ представител са уведомени поотделно за постановеното от съда решение по адм.д. № 541/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково на 10.04.2025 г., съответно 11.04.2025 г., т.е. в най-благоприятния за И. А. вариант, крайния срок за оспорване на съдебния акт е изтекъл на 25.04.2025г. Касационната жалба е подадена на 27.05.2025 г. Следва да се сподели извода, че в случая не са налице данни за наличието на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на АПК, което е причина за пропускане на преклузивния срок за обжалване на процесното съдебно решение. Нормата на чл. 161 от АПК намира приложение в случаите, когато е налице внезапно настъпило обстоятелство, което съществува извън волята на лицето, неговото настъпване не може де бъде предвидено в този определен период за обжалване на съдебното решение. Според установената съдебна практика, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Тези обстоятелства са различни от обикновените и трябва обективно да са ограничили възможността на страната да изпълни в срок процесуалното действие. Липсата на своевременна и задълбочена комуникация между представлявания и служебно назначения от съда процесуален представител, не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161 от АПК и поради тази причина не може да послужи като основание за уважаване на искането за възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение. При проявена в достатъчна степен процесуална активност, жалбоподателката е била в състояние да упражни контрол върху действията на адвоката си и да осигури реализиране на правото си на жалба своевременно, в сроковете по АПК. Обстоятелството, че И. А. не владее български език и не познава законите на страната също не може да се приеме като внезапно възникнало, непредвидено обстоятелство, тъй като не е била налице пречка за ползване на услуги на служители на РПЦ на ДАБ при Министерски съвет в гр. Харманли. Самата жалбоподателка е заявила, че е комуникирала с адвоката си във връзка с касационно оспорването на решението на съда по адм.д. № 541/2025 г., т.е. била е наясно с последиците на съдебния акт и начините за неговото обжалване. При липсата на основание за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционния съдебен акт, касационната жалба правилно е определена като просрочена по смисъла на чл. 215, т. 3 от АПК и е оставена без разглеждане. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от твърдяните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,