Определение № 40 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 59/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. М. и М. А. М., чрез адв. Н. Т., срещу определение № 2867 от 02.11.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 3115/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане от 15.07.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 526/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на М. Д. М. и М. А. М.. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира очевидната неправилност (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК) като порок, от който страда въззивното решение, касационната жалба срещу което е върната. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че изходът на настоящото частно производство е в зависимост от разрешението на поставения с предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС /тълк. дело № 2/2018 г./ въпрос: "Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?". На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.