Определение № 144 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2573/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответниците по подадената от „Банка ДСК“АД касационна жалба – Н. Б. Р.-М. и Е. П. М., за изменение и допълнение на постановеното по делото Определение № 971 от 07.11.2023г. в частта за разноските, като им бъдат присъдени разноски за касационното производство по представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“АД не депозира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. С постановеното по делото Определение № 971 от 07.11.2023г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 85 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 945/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която е обезсилено Решение № 261235 от 01.11.2020 по гр.д. № 4758/2019 г. на СГС, 1-28 състав, в частта, с която е признато за установено съществуването на задължение на длъжниците Н. Б. Р. - М. и Е. П. М. към „Банка ДСК“ ЕАД за главница в размер на 90 913,71 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 19.04.2007г., по иск с правно основание чл. 430, ал.2 ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, като производството в тази част е прекратено. Производството е било образувано по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД. С определението си съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по дължимите на ответниците по касация Н. Б. Р.-М. и Е. П. М. разноски за касационното производство съобразно изхода на спора. С оглед изложеното искането за изменение на постановеното по настоящото дело Определение № 971 от 07.11.2023г. в частта за разноските е основателно. С молба вх. № 12379 от 10.10.2023г. ответниците са представили списък за разноски за сумата от общо 8 000 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар на адвокат Н.В., с приложени два договора, съответно пълномощни. От делото е видно, че адвокат В. е изготвила отговор на касационната жалба, с вх. № 13141/13.06.2022г. С молбата от 10.10.2023г. е приложен Договор № 585678 от 31.05.2022г. за правна защита и съдействие, сключен между Н. Б. Р.-М. и Е. П. М. и адвокат В. „за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, ІІ т.о., по гр.д. № 2573/22г.“ за сумата от общо 4 500 лв., за които е отбелязано, че са платени в брой. С втория Договор за правна помощ и съдействие № 077985 от 15.08.23г., сключен между същите страни, със същия предмет, е договорено адвокатско възнаграждение от общо 3 500 лв., за което е отразено, че е „платено в брой“, като е вписана и неясна уговорка за плащане на две части от 2 200 лв. и остатък от 1 300 лв. – „ до съдебно заседание“. На гърба на договора е обективирано изходящо от А. Б. Р., сестра на Н. Б. Р., и Н. Е. М., „с пълномощно“, за упълномощаване на адв. Н. В. за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. Следва да се отбележи, също така, че с молба от 09.03.2023г., което е преди втория договор, адвокат Н. В. е уведомила съда, че „оттегля“ пълномощното си по настоящото дело, което следва да се тълкува като отказ от пълномощие по смисъла на чл. 36 ГПК. При тези данни, настоящият състав намира за основателна молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските за сумата от 4 500 лв., договорена с първия от представените договори за правна помощ и съдействие. В останалата част – за сумата от 3 500 лв. молбата е неоснователна по следните съображения: Договорът е сключен на 15.08.2023г., което е след заявеното от адвоката прекратяване на пълномощията, но за което не съществува пречка. Доколкото обаче извършените от упълномощения адвокат процесуални действия се изчерпват с подаване на отговора на касационната жалба, което предхожда по време втория договор за правна помощ и съдействие, оказва се, че по делото не са извършени каквито й да са процесуални действия в изпълнение на последния. В подкрепа на този извод е и неяснотата по формиране на уговореното по този договор адвокатско възнаграждение като размер и начин на плащане, както и фактът, че пълномощното по същия изхожда от лица, за които няма данни да са надлежни пълномощници на страните по делото. Представеното пълномощно, с което ответниците по делото са упълномощили Н. Е. М., не включва упълномощаване на адвокат. Поради недоказване на осъществени от адв. В. процесуални действия в изпълнение на втория договор за защита и правно съдействие, не е налице фактическият състав на чл.78, ал.3 ГПК за възникване отговорност за разноски за насрещната страна. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС