Определение № 4493 от 24.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от А. А. К. срещу определение № 319 от 09.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 367/2026 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят изразява становище за неправилност – счита, че след като решението на Пазарджишкия окръжен съд е недопустимо, според него, то неправилно Пловдивският апелативен съд отказал да разгледа жалбата му по съображения, че обжалваното решение е окончателно. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл с решение № 163/15.04.2026 г. по в.гр.д. № 512/2024 г., по жалба на А. А. К. по чл. 437 ГПК. На страните е указано, че съдебният акт е окончателен. А. К., въпреки това, е подал жалба срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд. Тя не е върната от администриращия съд, каквито са били задълженията му, а е изпратена по компетентност на Пловдивския апелативен съд и е образувана в частно гр. д. № 367/2026 г. Състав на апелативния съд е оставил същата без разглеждане, като изложил съображения, че е подадена срещу съдебен акт, който е окончателен. Определението е правилно. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролноотменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. Без значение е твърдяния от А. К. порок на окончателния съдебен акт и в този смисъл развитите съображения в частната жалба са неоснователни. Разбирането на страната за поредността на произнасяне не е съобразена със закона, а и логиката. Няма как първо сезираната по-горна инстанция да се произнесе по пороците на обжалвания акт – валидност и допустимост, а едва след това – по допустимостта изобщо този акт да се обжалва. Подобна проверка не би довела и до целения с жалбата резултат – какъвто и да е евентуалния порок, обжалваният акт е вече влязъл в сила и по-горната инстанция не може да го прогласи за нищожен, или да го обезсили или да го отмени. При тези съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът