Определение № 205 от 28.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 401/2025 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 НПК по искане на Районен съд – Габрово. При запознаване с материалите по делото ВКС намери следното: Пред Районен съд- Троян е образувано н.ч.д. № 96/25 г. с правно основание чл. 157 от Закона за здравето по искане на прокурор при РП- Ловеч за задължително настаняване и лечение на К. И. К. в Държавна психиатрична болница – Ловеч. С разпореждане № 139 от 17.04.2025 г. по нчд № 96/25 г. съдията –докладчик при РС –Троян е прекратил съдебното производство, тъй като е приел, че не е компетентен да разгледа предложението. Съображенията му се извеждат от това, че съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗЗ задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 от ЗЗ се постановява от районния съд по „настоящ адрес“ на лицето, а в случаите на чл. 154 от ЗЗ от районния съд по местонахождение на лечебното заведение и според него компетентен да се произнесе по предложението е РС- Габрово, тъй като К. К. има настоящ адрес [населено място], [улица]. Делото е изпратено на РС- Габрово, където е образувано нчд № 301/25 г. Съдията -докладчик също е приел, че РС – Габрово не е компетентен да разгледа предложението и е прекратил производството като е повдигнал спор за подсъдност с РС- Троян пред ВКС. ВКС сподели становището на РС- Габрово, че компетентен да се произнесе по искането е РС- Троян, поради следните съображения: С производствата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето се цели охрана на интересите на подлежащите на задължително настаняване и лечение лица като е предвидена достатъчно бърза процедура и кратки срокове за разглеждане на искането. Производството е регламентирано за лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните или за обществото, или застрашава сериозно здравето им. За формиране на съдебната преценка е задължително изслушването на лицето, за да се придобие непосредствено впечатление за неговото състояние чл. 158, ал. 5 от ЗЗ. Действително съгласно разпоредбата на чл. 156 от Закона за здравето, компетентен да разгледа искането за задължително настаняване и лечение е съдът по „настоящия адрес“ на лицето. Терминът е правно уреден в чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Материалите по делото разкриват, че К. Б. е с „настоящ адрес“ в [населено място], [улица], вх. /вход/, ет. /етаж/, ап. /апартамент/. В случая, обаче по време на образуваното пред районен съд- Габрово производство, К. К. фактически живее с родителите си в [населено място], [улица], където е задържан и от където е подаден сигнала от неговите родители за домашно насилие. Родителите заявяват в сведенията адресирани до полицията, че синът им живее с тях в едно домакинство, системно употребява алкохол и ги поставя в системен психически тормоз. Макар ВКС да споделя разбирането, че нормата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето следва да бъде прилагана с оглед на принципното законово разбиране, че едно лице живее преимуществено на адреса регистриран от него като настоящ, то същевременно е възможно, да не пребивава на настоящия си адрес, нито на постоянния адрес, /какъвто е настоящия случай/ Тогава съдът не следва да прилага цитираната норма формално, като лицето, чието настаняване на задължително лечение се иска, да бъде принуждавано да пътува за делото си в района на друг съд, само защото не е заявил промяната на своя настоящ адрес. Следователно искането по чл. 155 и сл. от Закона за здравето следва да бъде разгледано от Районния съд в [населено място], в съдебния район, в който попада [населено място], където К. К. живее заедно с родителите си, по отношение, на които са установени противоправни действия при условията на домашно насилие. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК