Определение № 8610 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД със седалише и адрес на управление гр. София, [улица], срещу разпореждане № № 8256 от 22.07.2026г по административно дело № 6731 по описа за 2026 година на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело. № 6731/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането като постановено в противоречие с материалния закон и целта на института за възстановяване на сроковете по чл.64 и сл от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според подателя съдът е извършил неправилна преценка за наличието на особени непредвидени обстоятелства и е извел неправилни изводи относно възможността за изпълнение на указанията. Счита, че не е отчетена краткостта на предоставения срок за отстраняване на нередовности и неправилно е направено позоваване на възможността за продължаване на срока. Твърди, че е изпълнил всички указания непосредствено след узнаването им, поради което намира отказът за възстановяване на срока за непропорционално ограничаване на правото му на достъп до съд. Ответникът Кмет на Община Козлодуй в представен писмен отговор с подробно изложени съображения оспорва частната жалба като неоснователна. Ответникът „КН КОЗЛОДУЙ 25“ ДЗЗД гр. София изразява мотивирано становище за неоснователност на частната жалба в депозиран писмен отговор. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Във Върховния административен съд е постъпила касационна жалба с вх. № 18105/24.06.2026 г., подадена от „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД срещу решение № 487 от 28.05.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-284/2026 г. С разпореждане от 24.06.2026 г. на председателя на Четвърто отделение на Върховния административен съд касационната жалба е оставена без движение поради несъответствие с изискванията на чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 2 и т. 3 АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 и чл. 220, ал. 1 ЗОП. На касационния жалбоподател е указано в тридневен срок от получаване на съобщението да представи касационната жалба, приподписана от адвокат или юрисконсулт, ведно с надлежно пълномощно за касационната инстанция, както и документ за внесена държавна такса в размер на 2300,81 евро, с левова равностойност 4500 лева, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е изпратено на електронните адреси, посочени в касационната жалба. По делото е постъпило автоматично генерирано потвърждение за получаването му на 24.06.2026 г. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 29.06.2026 г. – първият присъствен ден. Тъй като в предоставения срок констатираните нередовности не са били отстранени, с разпореждане № 7707 от 08.07.2026 г., постановено по адм. д. № 6731/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, касационната жалба е оставена без разглеждане. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх. № 19865/15.07.2026 г. от „ИВТ ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ЕООД, в която е инкорпорирана молба, озаглавена като искане по чл. 161 АПК, за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 24.06.2026 г. Към молбата са приложени доказателства за отстраняване на констатираните нередовности. Искането е разгледано като молба за възстановяване на процесуален срок по чл. 64 – чл. 66 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и е оставено без уважение като неоснователно. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че твърденията в искането за командировка на управителя на оспорващото дружество на място с липса на мобилно покритие и интернет достъп, не обосновават наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Посочва, че тези факти са били известни на молителя още преди началото на срока за изпълнение на дадените указания и ако действително са създавали затруднения за своевременното изпълнение на дадените указания, страната е разполагала с процесуалната възможност преди изтичането на срока да поиска неговото продължаване по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК. Такова искане не е било направено, а е поискано възстановяване на срока след изтичането му, но посочените от молителя факти не съставляват особени непредвидени обстоятелства, обуславящи приложението на този самостоятелен процесуален институт. Обжалваното разпореждане е правилно. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че частният жалбоподател не е доказал наличие на особени непредвидими обстоятелства, които не е могъл да преодолее и които са довели до неизпълнение на дадените указания в дадения тридневен срок. Следва да се отбележи, че продължителността на срока е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 216, ал.2 от Закона за обществените поръчки. Константна е практиката на съдилищата, че по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК "особени непредвидени обстоятелства" са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. В случая командировката на управителя не може да се включи в категорията на тези обстоятелства. Несподелим е доводът, че отсъствието му изключва възможността дружеството да извърши необходимите процесуални действия. Както правилно е отбелязано в обжалваното разпореждане, пропуските в организацията на вътрешния обмен на информация и обработването на официалната кореспонденция се намират изцяло в сферата на дейността и отговорността на дружеството и не могат да бъдат приравнени на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Дори да се приеме, че необходимостта от командировка е възникнала внезапно (за което липсват доказателства), управителят е длъжен да обезпечи дейността на дружеството в негово отсъствие, включително като съобрази възможността за получаване на документи във връзка с подадена от него касационна жалба срещу решение № 487 от 28.05.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-284/2026 г. и свързаните с това процесуални срокове. В тази връзка неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че отказът за възстановяване на срока непропорционално ограничава правото му на достъп до съд. Според практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека правото на достъп до съд не е абсолютно, а подлежи на ограничения, включително на изисквания за редовност на жалбата и спазване на преклузивни срокове. Процесуалните изисквания и срокове за отстраняване на нередовности, включително отказът за тяхното възстановяване, са допустими само ако преследват законна цел и не нарушават принципа за пропорционалност между защитата на правната сигурност и правото на защита. Сроковете, гарантират правната сигурност и избягването на забавяния при правораздаването, поради което тяхното продължаване и/или възстановяване следва да бъде по изключение при наличие на законоустановени предпоставк, а отказите да бъдат мотивирани. В случая изтъкнатите от жалбоподателя форсмажорни обстоятелства са подробно обсъдени. Отхвърлянето на молбата му за възстановяване на срока е съобразено с недостатъчната организация, комуникация и контрол, дължими от управителя в конкретната ситуация, поради което не води до непропорционално ограничаване на правото на достъп до съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд,