Определение № 4412 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Реликс Вибро“ АД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Христов, срещу определение № 8737 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2684/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № САГ25-РА-30-004/28.01.2025 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като постановено без да се обсъдят всички доказателства, представени с административната преписка. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – вр. и. д. главен архитект на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „Реликс Вибро“ АД срещу заповед № САГ25-РА-30-004/28.01.2025 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на частния жалбоподател е наредено да премахне преместваем обект: „Преместваем обект за търговска дейност – стоманен навес около 300 кв. м.“ към открит склад за строителни материали, разположен в поземлени имоти с идентификатори 68134.4337.1202 и 68134.4337.54, част от УПИ XIV – 1202, УПИ XVII – 1204 и УПИ XVIII – 1204, кв. 37, м. „Овча купел - актуализация“ по плана на гр. София. С жалбата е направено и особено искане за спиране на основание чл. 166, ал. 2 от АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като не се твърдят конкретни вреди по вид и размер и не са представени доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за вероятно настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, както и да се установи евентуалният им размер, за да бъде преценявана тяхната значителност по смисъла на закона. Прието е още от съда, че евентуалните вреди имат имуществен характер и в случай на отмяна на заповедта може да бъде отправена претенция за обезщетяването им. Така постановеното определение е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – София град, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобствата за дружеството от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Правилен е извода на административния съд, че в настоящия случай молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от премахването на преместваемия обект, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Освен това, по отношение на сочените вреди от демонтирането и евентуалното повторно монтиране на преместваемия обект, следва да се има предвид, че в АПК е изрично разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите, след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да "причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,