Определение № 4410 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Трейд ин“ ЕООД, чрез адв. Янева, срещу определение № 9505/10.03.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 2812/2026 година. С последното е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-000591/09.02.2026г. на полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Релевира възражения за неправилност. Твърди, че дружеството е собственик на процесния автомобил. Заявява, че по никакъв начин като собственик на автомобила не е предизвикал сочения в заповедта противоправен резултат. Като липсвала каквато и да била обективна или субективна съпричастност. Излага аргументи за несъответствие на мярката с целта на закона. Искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение било неправилно отхвърлено. Съдът не съобразил, че „Трейд ин“ ЕООД не било уведомено за административното производство, нито че заповедта е издадена на неправилно правно основание при недоказана фактическа обстановка. От своя страна органите на МВР не положили усилие да установят защо автомобил за 300 000 евро се управлява от несобственик. Като излага съображения за издаване на заповедта при допуснати съществени процесуални нарушения, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-000591/09.02.2026г. на полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Трейд ин“ ЕООД, чрез адв. Янева, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-000591/09.02.2026г. на полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи. Със заповедта, на „Трейд ин“ ЕООД е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца. В жалбата е инкорпорирано и искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта. За да отхвърли искането за спиране, първоинстанционният съд е приел, че същото е неоснователно: В тежест на оспорващия е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Според състава на АССГ, посочените в искането съображения са без конкретика, за да може да се направи обоснован извод, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт на дружеството се причиняват значителни и трудно поправими вреди. Съдът приема, че възникналите неудобства за жалбоподателя не надхвърлят обичайните такива. Не са представени доказателства, които да водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, са относими към съществото на спора. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда като собственик, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение