Определение № 780 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. П. срещу определение № 2948/ 15.11.2024 г., постановено по т.д. № 2550/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу разпореждане № 6309/ 25.07.2024 г., постановено по т.д. № 1253/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, с което са констатирани нередовности на исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, и на ищеца са дадени конкретни указания да ги отстрани в определен срок. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като не изразява конкретни оплаквания за неговата неправилност. В жалбата са изложени само факти, които нямат връзка с правилността на постановения от апелативния съд акт, както и е посочено, че се поддържа формулирания в исковата молба петитум. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е насочена срещу разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК, което не подлежи на обжалване, защото не прегражда развитието на делото и в закона не е предвидена изрично възможност за неговото обжалване. Посочил е, че неговата правилност ще подлежи на проверка в производството по обжалване на акта на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба. С оглед на това е заключил, че подадената частна жалба е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са и мотиви, че частната жалба е подадена извън установения в закона преклузивен срок за обжалване, което също е основание да се приеме, че е процесуално недопустима. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба, подадена от ищеца Т. Г. П. срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което той при извършване на проверка на редовността на исковата молба в изпълнение на правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК е констатирал, че тя не отговаря на изискванията за редовност, установени в закона, и е дал указания на ищеца да предприеме конкретни действия за отстраняване на нередовностите в предоставен за това срок. Този акт, който се оспорва от жалбоподателя, не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като, на първо място, той няма характер на такъв, който прегражда образуваното исково производство по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се препятства неговото развитие. Освен това възможността за страните по делото да обжалват разпореждане на съда, с което на ищеца се дават указания да отстрани нередовностите на подадена от него искова молба, не е предвидена изрично в закона, поради което не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно Т. Г. П. няма признато от закона право да обжалва посочения съдебен акт, поради което и подадената от него жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, както е направил и апелативният съд. Жалбоподателят, който има качество на ищец в образуваното исково производство, ще може да се защити срещу неправилната констатация на първоинстанционния съд, че подадената от него искова молба е нередовна, като обжалва акта по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, който може да бъде постановен, ако не бъдат отстранени в указания от съда срок нередовностите на исковата молба. Този акт вече ще подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, като в производството по разглеждане на подадена срещу него частна жалба ще бъде проверена и правилността на разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК. По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение