Решение № 9554 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2010 г.

Решение № 9554 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Буковец - Твърдица" АД, гр. Твърдица, срещу решение № 1140/15.10.2010 г. по адм. д. № 1820/2009 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 200900247-1 от 4.09.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, частично потвърден с Решение № РД-10-287 от 19.11.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, за определено задължение по ЗКПО за 2006 г. в размер на 2 250 лв. и лихви от 855.30 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата за определените задължения за 2006 г. първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите, с надлежни доказателства. Очертал е спорния предмет като такъв досежно произхода на сумата 15 000 лв., за която жалбоподателят е твърдял, че е предоставена на дружеството в заем от физическото лице Петко Георгиев Петков. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заемът, предоставен от П. Петков в размер на 15 000 лв. е с неустановен произход, поради което попада в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Предвид това е приел, че правилно ревизиращите органи са коригирали финансовия резултат на дружеството, като са определили корпоративен данък за довнасяне в размер на 2 250 лв. и лихви от 855.33 лв. Решението е правилно. В настоящия случай ревизията, приключила с издаването на обжалвания пред съда РА, е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според ревизиращите органи, за да се премине към този ред, е прието наличие на обстоятелства по т. 7 на тази разпоредба поради това, че средствата, които са осчетоводени от дружеството като заемни, предоставени на дружеството от Петко Георгиев Петков и други физически лица, са с недоказан произход. В останалата спорна част от РА (след проведеното административно обжалване и частичната отмяна на РА) органите по приходите са приели, че физическото лице Петко Георгиев Петков, с което е сключен договор за заем от 27.06.2006 г., не е имало финансова възможност да му ги предостави. Мотивите в РА и в решението на Директор Дирекция "ОУИ" са в смисъл, че независимо от ангажираните доказателства за получени от лицето средства от трудова дейност и лични спестявания, не може да се приеме за безспорно установено, че тези средства са произход на заема. Анализирайки релевантните към разглежданата част от спора доказателства, съдът е достигнал до изводи, аналогични на тези, направени от органите по приходите, които се явяват обосновани и в съответствие с материалния закон. Поради това, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая не е представило убедителни доказателства за произхода на средствата и съответно, не може да се приеме, че с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелства по т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Представените в хода на ревизията доказателства като частни документи са оспорени от ревизиращите органи и са приети за недостоверни, с изводи направени вследствие на извършени насрещни проверки относно имущественото състояние на лицето, предоставило заема. Установеното обстоятелство, че в дневника за синтетични и аналитични сметки за 2006 г. се съдържа информация за счетоводните записвания на сметка 159 (Други заеми и дългове), като отразените получени заеми от дружеството от физически лица са както следва: Пламен Трифонов - 20 000 лв., Атанас Тодоров - 7 277 лв., Добромир Иванов - 45 000 лв., Петко Г. Петков - 15 000 лв. и са с посочено основание "получен заем, съгласно договор" и срещу записа е посочено името на изброените физически лица, не доказва произхода на спорните заемните средства в размер на 15 000 лв. от Петко Петков. Това е така, тъй като, действително, извършените счетоводни записвания сочат единствено на извода, че че в касата на дружеството са постъпили заемни средства в размер от по 10 000 лв. на 28.06.06 г. и 5 000 лв. на 30.06.06 г., но от описанието по този начин не може да бъде направена недвусмислена връзка, че са предоставени точно от това физическо лице. Договорът за заем с оглед разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален договор и се смята за сключен с реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. В случая липсват каквито и да било доказателства за реално предаване на сумата от 15 000 лв. в брой на жалбоподателя, респективно липсват доказателства за реално сключен договор за заем. Отделно от изложеното, следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че както договорът от 27.06.06 г., така и едностранно подписаната разписка за получена сума от 15 000 лв. имат характера на частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.) и чл. 180 ГПК и като такива се ползват с доказателствена сила само относно обстоятелството, че изявленията, които материализират, са направени от лицата, които са ги подписали, но не и относно достоверността на тези изявления. Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Правилни са изводите на административния съд, че извлеченията от банковите сметки на третото лице Костов (досежно което жалбоподателят твърди, че е заемодател по отношение на него на част от сумата 15 000 лв.) доколкото са заверени от банката- издател, сочат единствено на извод досежно тяхната наличност и извършените операции на посочените дати. Правилно са интерпретирани и данните от представената трудова книжка на физическите лица Петков и Костов, която съставлявайки официален документ по смисъла на чл. 347 КТ, удостоверява вписаните в нея обстоятелства, но не дава информация за спестените от него парични средства, които лицето би могло да предостави в заем на дружеството. Въз основа на всички изложено, настоящият състав на ВАС приема за правилни са изводите на първостепенния съд, че не са налице доказателства за реално предоставяне на жалбоподателя в заем сумата от 15 000 лв. от Петко Георгиев Петков поради липсата на двустранно подписани разписки за предаване на сумата, липсата на доказателства, относно начисляване и изплащане на лихви, липсата на доказателства за мястото на предоставяне на сумата, както и такива за произхода на средствата и отразяване на предоставения заем от дружеството в ГФО на ревизираното лице за 2006 г. С оглед на изложеното, правилни са изводите, че не са опровергани констатациите на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК а именно: превишение на разходите на касатора над доказаните приходи и източници на средства за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Решението като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,