Определение № 2 от 06.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2208/2013 г.

Троянският районен съд, основавайки се на чл.43, т.3 НПК, е поискал ВКС да промени местната подсъдност на изпратеното административнонаказателно дело. Прокурорът пред ВКС е изразил становище за основателност на искането. ВКС намери, че искането е основателно, и то не само на посоченото в него основание. Макар в изпратеното дело едновременно с прекратяването му да е удостоверена невъзможността „съдът, на който делото е подсъдно, […] да образува състав” (т.3 на чл.43 НПК), самата причина за тази невъзможност – отводите на всички съдии заради отношенията им с жалбоподателката пред тях в качеството и ̀ на съдебен заседател в ТРС – е позволявала съобразяване на първо място с основанието по т.2 на чл.43 НПК. То наистина не е пряко приложимо – качеството на жалбоподателката е равностойно на съдийското, но тя не е нито подсъдима, нито пострадала по делото. Самото приложение на НПК обаче също не е пряко, а посредством препращането в чл.84 от Закона за административните нарушения и наказания, и жалбоподателката би могла да бъде приравнена към „подсъдимия”, след като оспорва наказание, наложено и ̀ с наказателно постановление заради извършено от нея административно нарушение. Нещо повече – с оглед на последното основание за промяна на местната подсъдност изобщо не е било нужно да бъде изчерпвана процедурата по заявяване на отводи от съдиите (също: опр.49/08-І, Бюл.10/08). Ръководен от изложеното и като съобрази още необходимостта от разглеждане на делото даже в различен съдебен окръг, ВКС-І наказателно отделение