Определение № 109 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2016 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1ГПК. Образувано е по искане, направено в молба вх. № 4184 от 19.04.2016 г., от А. В. Я. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 23.10.2014 г. по гр. д. № 275/2014 г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е осъдена да заплати на основание чл. 225 КТ на Н. К. Г. сумата 2904.60 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена да заплати на същото лице и на същото основание сумата 580.92 лв. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист за присъдената сума е образувано изп. д. № 192/2015 г. по описа на Районен съд –СИС М.. Не е представила удостоверение за установяване на това твърдение. Искането за спиране основава на това, че е подала молба за отмяна на влезлите в сила решения от 18.06.2014 г. по гр. д. № 673/2013 г. на РС Монтана и от 23.10.2014 г. по гр. д. № 275/2014 г. на Окръжен съд Монтана. Представила е и вносна бележка, за внесено обезпечение в размер на 5000.00 лв. по сметка на Д. на основание чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. При тези данни и внесено обезпечение в размер на присъдената сума е налице основание по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране изпълнението на влезлите в сила решение в частта им, с които е уважен частично до размер на 3485.52 лв. иск по чл. 225 ГПК. Въз основа на горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.