Определение № 4922 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 2006 от 29.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1474/2025г. на Софийския апелативен съд, 14 състав. С него са оставени без разглеждане, като недопустими, подадените от К. частни жалби с рег. № 8193/05.07.2024г. и вх. № 18726/10.07.2024г. против съдебни актове, с които първоинстанционният съд е отказал да назначи преводач и да се отведе и е прекратено производството пред САС. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. К., с която против Прокуратура на РБ е предявен иск за обезщетение за вреди от нарушение на общностното право. Исковата молба многократно е оставена без движение и на ищеца са давани подробни указания да изложи конкретни факти, на които основава исковете си. В хода на производството с протоколно определение от 04.07.2024г. съставът на първоинстанционния съд е оставил без уважение искане на К. за назначаване на преводач от руски език, по съображения, че данните по делото сочат владеене на български език. След този отказ ищецът е поискал и отвод на съдебния състав. С определение от 30.12.2024г. съдията докладчик е отказал отвеждането си от делото, тъй като не са налице предпоставките в процесуалния закон. При така установеното от фактическа страна, съставът на апелативния съд е приел, че е сезиран с недопустими жалби. Посочил е, че актовете, с които съдът отказва назначаването на преводач и отвеждането си от делото не са от категорията съдебни актове, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Това е така, защото с тях не се прекратява разглеждането на производството, нито са изрично предвидени в закона. Отделно от това съдът е установил, че инстанционен контрол вече е бил осъществен по повод прекратително определение от 21.01.2024г. на СГС, отменено по ч.гр.д. № 1002/2025г от САС, с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на решаване въпроса за назначаване на преводач. Обжалваното определение е правилно. Не всички постановени от съда определения или разпореждания подлежат на обжалване. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК или за които не е предвидена изрично в закона възможност за обжалване, не подлежат на инстанционен контрол. Подадените от К. частни жалби против актове на СГС, с които е отказано назначаването на преводач и е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав, са насочени срещу неподлежащи на обжалване актове, поради което са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Като е достигнал до същия правен извод, съставът на САС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО