Определение № 398 от 27.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 778/2026 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Окръжен съд – Ловеч и Софийски градски съд по повод разглеждане на жалба на П. Й. М. (обвиняем по ДП № 12/2025 г. по описа на ОСлО при ОП – Ловеч) срещу Постановление от 03.08.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч, с което му е отказано връщане на иззети по делото веществени доказателства. Жалбата на обвиняемия М. е било подадена до Окръжен съд – Ловеч като по този повод и на основание чл. 111, ал. 3 от НПК е било образувано ЧНД № 452/2026 г. С определение от 19.08.2026 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производството и е изпратил делото по подсъдност на СГС. За да стори това е приел, че съобразно обстоятелствена част на обвиненията, повдигнати на М. (по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 194, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 от НК) и събраните до този момент доказателства по ДП престъпленията са довършени на територията на [населено място], поради което и е налице хипотезата по чл. 36, ал. 2 от НПК. След получаване на делото в СГС е било образувано ЧНД № 5810/2026 г. С разпореждане от 24.08.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Намерил е, че съдебният контрол се осъществява с оглед данните за цялостната престъпна дейност, за която се води разследването, а не съобразно повдигнатите обвинения на определен етап от него на конкретни лица, тъй като същите не са окончателни и не могат за предопределят последващото развитие на процеса. Подробното изследване на материалите по делото са индицирали, че ДП първоначално е било образувано във връзка с престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК – извършено на 21.06.2025 т. в [населено място], Л. област, а впоследствие са били изпратени по компетентност на Ловешката окръжна прокуратура за разследване на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 и 3 от НК, която ги е приела и образувала ДП № 12/2025 т. В хода на производството са били подигнати обвинения на множество лица – за престъпления по чл. 321 от НК (извършени както на територията на [населено място], така и в страната, вкл. Л. област), по чл. 330, ал. 3 от НК – извършено в [населено място], Л. област, както и по чл. 294 от НК - за обвиняемия П. М., който да е спомогнал извършител на престъплението по чл.330, ал. 3 от НК (Ю. Б.) да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него преди извършването му. Затова, при наличните данни, че престъпленията са извършени не само на територията на [населено място], но и на цялата страна (като няма данни за това къде са довършени), а тези по чл. 330, ал. 3 от НК – в [населено място], Л. област, като същевременно престъплението по чл. 294 от НК (за обвиняемия М.), за което се твърди да е било извършено в [населено място], няма определящо значение за подсъдността, то следва, че съдът, компетентен да разгледа жалбата на П. М. е Ловешкият окръжен съд. Преценявайки изложеното дотук, както и правомощията си по чл. 44 от НПК, ВКС намира, че компетентният съд съобразно правилата за подсъдността се явява Окръжен съд - Ловеч, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане. Проверката дали делото е местно подсъдно на съответния съд се извършва в съгласие с изискването по чл. 42 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК. Основният критерий, използван за определяне на местната подсъдност се съдържа в текста на чл. 36 ал. 1 от НК и съобразно него това е района, в който е било извършено престъплението. Допълнителният е очертан в хипотезата на чл. 36 ал. 2 от НПК и визира случая, при който престъплението е започнало в един район и е довършено в друг, като местната компетентност се възлага на този съд, в чийто район то е довършено. Известно е също, че резултатните престъпления се считат за довършени с настъпване на предвидения в състава конкретен престъпен резултат. Данните за престъпната дейност, предмет на разследване по ДП № 12/2025 г., недвусмислено определят подсъдност на Ловешкия окръжен съд, което важи и за съдебния контрол по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК. Престъплението по чл. 330, ал. 3 от НК е било извършено на територията на [населено място], Л. област, а за това по чл. 321 от НК наличните данни са за извършване не само на територията на [населено място], но и в цялата страна, вкл. Л. област, като липсва по-подробна информация за довършването им. Престъплението по чл. 294 от НК има данни да е било извършено в гр- София, но то е по-леко и не е определящо за подсъдността. Съответно, наличните данни за водено, но все още недовършено ДП и съдържанието на цялостната престъпна дейност, изводима от обстоятелствената част на подигнатите обвинения, възлагат компетентност на Ловешкия окръжен съд да разгледа жалбата на обвиняемия М. срещу постановлението на прокурора от 03.08.2026 г. в производство по чл. 111, ал. 3 от НПК, на който съд дебото следва да се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение