Определение № 393 от 24.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2011 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307 ГПК във вр. чл. 303,ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] като правоприемник на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 02.06.2010 год. по гр.д. № 48125/2009 год. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от А. Ч. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ и дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на 214,40 лв. Молителят твърди, че цялото производство пред Софийски районен съд е преминало без дружеството – ответник по иска да е било уведомено за водения срещу него процес. Посочва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50,ал.2 ГПК като съобщенията до дружеството са били изпращани на адрес – [населено място], [улица], вместо на актуалния му адрес на управление – [населено място], „Н. В.” № 51 А, вписан в Търговския регистър на 13.11.2008 год. С оглед на това както исковата молба, така и всички съобщения и призовки не са достигнали до [фирма] и съдебното производство е проведено и приключено без знанието на дружеството ответник. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответнкът по молбата А. Ч. Т., оспорва същата. Посочва, че постановеното по делото решение е неприсъствено. С оглед на това се позовава се на чл. 303,ал.3 ГПК, според който не може да се иска отмяна на неприсъствено решение по причина, по която е могла да се иска или е искана отмяната му по чл. 240,ал.1 ГПК, който законов текст урежда специален ред за обжалване на неприсъствените решения.Моли подадената молба за отмяна да бъде оставена без уважение като се присъдят направените в производството разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено при условията на чл. 238 ГПК като неприсъствено решение, което с оглед разпоредбата на чл. 239,ал.4 год. ГПК не подлежи на обжалване и влиза в сила с неговото постановяване. Съгласно чл. 303,ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240,ал.1 ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240,ал.2 ГПК. Съгласно чл. 240,ал.1,т.1 ГПК една от хипотезите, при които може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е когато страната се позовава на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или на призовките за съдебно заседание, каквато е настоящата хипотеза. Следователно налице е процесуална пречка за разглеждане на подадената по реда на чл. 307 във вр. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК молба за отмяна на решението. С оглед на това подадената до ВКС молба за отмяна следва да се остави без разглеждане като образуваното по нея производство следва да се прекрати. Предвид предвидената в чл. 240,ал.1 ГПК компетентност на въззивния съд за разглеждане на молби за отмяна на влезли в сила неприсъствени решения делото следва да се изпрати на Софийски градски съд относно преценка допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Наведеният в подадените от молителя писмени бележи довод, че връчване на неприсъственото решение не е било извършено е относим към въпроса за допустимостта на молбата за отмяна по чл. 240 ГПК, а не към този за допустимостта на молбата за отмяна по общия ред. Разноски в полза на ответника по молбата не следва да се присъждат, доколкото не са удостоверени с надлежен документ.Същите се претендират въз основа на списък за направените разноски без по делото да е представен договор за правна помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.