Решение № 4795 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Х. от гр. София против решение № 17609 от 23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3506 по описа на Административния съд София - град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени предявените от С. Х. искови претенции против Софийски градски съд, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучаване на възнаграждение за работа като съдебен заседател в размер на сумата от 21 005.00 лева и неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние и изпитано чувство за несправедливост, за сумата в размер на 15 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Софийски градски съд, представляван от председателя на съда, в писмен отговор и писмени бележки оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-София-град. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с тях и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-София-град е образувано по депозирана от С. К. Х. от гр. София искова молба и уточнение, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищцата претендира осъждането на ответника - Софийски градски съд /правоприемник на Специализиран наказателен съд/ да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 21 005.00 лева и неимуществени вреди в размер на 15 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми. Исковата претенция на Х. срещу Софийски градски съд, правоприемник на Специализирания наказателен съд, относно претендираните имуществени вреди е свързана с пропуснати от нея ползи от неполучаване на възнаграждение за работа като съдебен заседател за периода 14.02.2017г.-14.07.2022г., а досежно неимуществените такива - от влошаване на здравословното й състояние и изпитано чувство за несправедливост, свързано отново с неполученото възнаграждение за работа като съдебен заседател. Причината за сезиране на съда с обективно съединените искове за обезвреда от страна на Х. е обявеното с решение № 5179/08.04.2019г. по адм. дело № 15357/2018г. на ВАС на РБ за нищожно решение на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд (ОСС при СпНС), по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г., в частта, с която С. К. Х. е била освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в СпНС /с правоприемник ответникът в настоящото производство - Софийски градски съд/. С оглед този резултат Х. е приела, че са налице неправомерни действия на този административен орган, отменени по съответния ред и даващи й право да търси двата вида обезщетение. След дадени и указания, уточнила пред съда, че се касае за незаконосъобразни бездействия на СпНС, свързани с неизпълнение на решение №5179/08.04.2019г. на ВАС на Република България, с което е обявено за нищожно решението на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г. Невъзстановяването на поста й на съдебен заседател довело до претърпените от нея сериозни материални и нематериални вреди, като уточнява и техният размер и начина на изчисляване на пропуснатите ползи. Съдът е разгледал обстойно и хронологията на случилото се през 2017г. относно избора на съдебни заседатели за действащия тогава Специализиран наказателен съд и конкретно по отношение на С. К. Х.. Установил е, че с решение на Столичния Общински съвет е бил одобрен списък на кандидатите за съдебни заседатели в СпНС, сред които е и С. Х.. След проведено Общо събрание на съдиите в Апелативен специализиран наказателен съд Х. била избрана за съдебен заседател, а на 14.02.2017г. положила клетва като съдебен заседател при СпНС. С решение по т.2 от протокол от 27.02.2017г. на Общото събрание на съдиите от Специализиран наказателен съд Х. е била освободена предсрочно от задълженията си на съдебен заседател, като правното основание, на което се позовава е чл.71, ал.1, т.7 от ЗСВ. Това решение на ОСС при СпНС след оспорването му от Х., е обявено за нищожно с решение №5179/08.04.2019г. на ВАС на Република България. Причината – липса на компетентност на общото събрание на съдиите от първоинстанционните съдилища, във връзка с броя, подбора или прекратяване на мандата на съдебен заседател, каквато компетентност по закон има горестоящият такъв - Общото събрание на съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд. Първоинстанционният съд е установил още, че с решение №1/10.03.2017г., Общото събрание на съдиите на Апелативен специализиран наказателен съд е освободила като съдебен заседател С. Х., на същото основание - чл.71, ал.1, т.7 от ЗСВ. След съдебно оспорване пред Административен съд София-град, с определение № 8090/17.12.2018г. по адм. дело № 8275/2018г. по описа на съда, влязло в сила на 27.01.2019г., жалбата на С. Х. е оставена без разглеждане. Същото общо събрание на съдиите на Апелативен специализиран наказателен съд, на проведено на 07.07.2017г. заседание, не е избрало Х. за съдебен заседател. Събрани били и поисканите от ищцата с цел доказване на причинените й вреди от имуществен и неимуществен характер гласни и писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, Административен съд-София-град е приел от правна страна, че подадените от С. Х. против Софийски градски съд искови претенции са допустими, но неоснователни. Обсъждайки всички събрани по делото доказателства, разпитаните свидетели, посочени от ищцата и след извършен анализ на фигурата „съдебен заседател“, съобразно разписаните в Закона за съдебната власт, Раздел II, „Съдебни заседатели“ правила и норми, относно начина на определяне на техния брой, процедурата по избирането им за съответните съдилища, критериите на които следва да отговаря един съдебен заседател, прекратяване на мандата им, в контекста на разпоредбите на чл.204 АПК, чл.1, ал.1, чл.4 от ЗОДОВ, съдът е заключил, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на Софийски градски съд на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като правоприемник на СпНС, както и за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от негово незаконосъобразно бездействие поради липса на такова. С такива мотиви е отхвърлил исковите претенции на С. Х. като неоснователни и недоказани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал подробно фактическата обстановка по делото и е достигнал до правните изводи за неоснователност на претендираните имуществени и неимуществени вреди от Х. към ответника - Софийски градски съд. Тези негови изводи относно липсата на основания за осъждане на ответника за причинени от него имуществени и неимуществени вреди спрямо С. Х. се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно бездействие на органи на държавата и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК задължава съда, пред който е предявен искът за обезщетение да установи незаконосъобразността на действието или бездействието. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата и това води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. За да е налице "бездействие", каквото се твърди от ищцата Х. пред първоинстанционния съд, то е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган. Назначаването на едно лице за „съдебен заседател“ в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, представлява сложен фактически състав. Процедурата започва с решение на общото събрание на съответния горестоящ съд, в което не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели се определя необходимия брой на съдебните заседатели за съответните съдилища. Следва съобщаване от председателите на окръжните и апелативните съдилища в срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели на общинските съвети на броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани. Процедурата се прехвърля на общинските съвети, а те определят кандидатите за съдебни заседатели, които предлагат за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища. Идентични са правилата и за действащия към 2017г. Специализиран наказателен съд. Списъкът на кандидатите за съдебни заседатели се изпраща заедно с копие от решенията и документите по чл. 68, ал. 3 на председателя на по-горната съдебна инстанция. Според чл.68б, т.3 от ЗСВ, в редакцията, действала към 2017г. и до 28.07.2022 г., „Съдебните заседатели се избират за специализирания наказателен съд – от общото събрание на апелативния специализиран наказателен съд“. Предвид така описаният механизъм за назначаването на „съдебен заседател“ в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, е безспорно ясно, че не Общото събрание на действащия през този период Специализиран наказателен съд или от неговия административен ръководител-председател, имат компетентността по отношение броя, подбора или прекратяване на мандата на съдебен заседател. Такава компетентност имат председателят на Апелативния специализиран наказателен съд и Общото събрание на съда. Решение №5179/08.04.2019г. на ВАС на Република България по адм. дело № 15357/2018г., обявява за нищожно решение на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г., в частта, с която С. К. Х. е била освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в СпНС по причина липсата на компетентност на ОСС на първоинстанционен съд. Няма как, при липсата на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, което съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, да се търси неговата отговорност за причинени на този гражданин имуществени вреди и неимуществени вреди от негово бездействие. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неоснователно бездействие на Специализиран наказателен съд. При липсата на първата предпоставка не е необходимо да се изследват следващите две - настъпила вреда и причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и вредата. По изложените съображения решението на Административен съд-София-град като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на ищцата са направените и поискани от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ги определя в размер на 70. 00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: