Определение № 1683 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2023 г.

Производството е с правно основание чл.251 ГПК. Постъпило е искане с вх.№ 4859 от 3.05.2023г. от И. Г. В. от [населено място] за тълкуване на определение № 612 от 4.04.2023г. по настоящето дело, постановено по реда на чл.274,ал.2 ГПК, с което е потвърдено разпореждане № 712 от 21.12.2022г. по гр.д.№ 4912/2022г.на ОС Благоевград за връщане на касационна жалба поради неизпълнение на дадени указания. В изпълнение на процедурата по чл.251, ал.2 ГПК, в предоставения срок, не е постъпило становище от другите страни. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира следното: Молителят поставя шест въпроса, на които желае да бъде даден отговор: 1. Допуска ли българската правна уредба всеки съдия, независимо от кой съд, да се произнася с акт по дело, което не му е разпределено по надлежния ред?, 2. Какъв е смисълът на израза: „делата се разглеждат“, употребен в чл.7, ал.2 ЗОДОВ? Дали изразът е употребен в общ разговорен смисъл или създава задължение на касационната инстанция да се произнесе по същество?Ознава ли този израз безусловно разгреждане на касационните жалби по ЗОДОВ без селекция?, 3. Прилага ли се чл.18, ал.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при дела по ЗОДОВ?, 4. Представлява ли неизпълнение на указанията на съда липса на действие, ако съдът не е указал да се извърши такова?, 5. Противоречи ли на правото на ЕС и на Конституцията на РБългария изискването за приподписване на касационните жалби? и 6. Съответства ли на чл.2 и чл.19, §1, ал.2 от Договора за ЕС проведенето съдебно производство? Във връзка с така поставените от молителя въпроси следва да се посочи, че същите не могат да бъдат разглеждани в производство с правно основание чл.251 ГПК. Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в сила актове, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на акта, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон / вж.решения по т.д. № 2815/2017г., ТК, ІІ т.о., гр.д. № 3921/2014г. ІІ г.о., гр.д.№ 3099/2020г.на ІІ г.о., гр.д.№ 1308/2021г.на ІІІ г.о/. По реда по чл.251 ГПК не е възможно и даването на отговор на поставени общи въпроси. В случая постановеният от съда диспозитив, с който се потвърждава разпореждане за връщане на касационна жалба поради неизпълнение на дадени от съда указания е ясен, изразената от съда воля е недвусмислена и не съществува възможност да възникнат спорове във връзка с изпълнението. Тези обстоятелства изключват основателността на подадената молба. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд