Определение № 615 от 27.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 559/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от В. против определение № 438/2.06.2011 г. по ч.т.д. № 54/2011 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане частната му касационна жалба срещу въззивно определение по ч.т.д. № 1777/2010 г. на Варненски ОС в частта, с която след отмяна разпореждане на В. за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на основание чл.417,т.9 ГПК, и обезсилване на изп.лист, е оставено без уважение заявлението на Д. С. за допускане по чл.418 ГПК на незабавно изпълнение на горепосочената заповед за изпълнение и издаване на изп.лист спрямо длъжника Ю. К. О.-В.. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение, постановено по реда на чл.419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Практиката на ВКС, цитирана в обжалваното определение и отговора на ответника по частната жалба, е категорична, че определението по чл.419 ГПК е извън обхвата на определенията по чл.274,ал.3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.