Решение № 16273 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2012 г.

Решение № 16273 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Арноуд-3-Бирол Ахмед", със седалище и адрес на управление в гр. Момчилград, против решение № 275/10.02.2012 г. по адм. д. № 685/2011 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 211003581/20.12.2010 г. на ТД НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 170/21.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ за ревизираните 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 години и по ДДС за периода от 01.01.2006 до 30.04.2010 г. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е потвърдил преобразуването на финансовия резултат на ЕТ с непризнати разходи, неправилно съдът е приел, че са реализирани сделки със стоки по неосчетоводени фактури, като в тази част възраженията са свързани с непризнаване на реалност на доставките по тези фактури. Твърди се, че неправилно не е взет предвид протокол за брак на стоки, неправилно не е възприето осчетоводяването на суми по каса, като е кредитирана сметка 499"Други кредитори", за доказване на които, според касатора, са дадените показания на разпитаните свидетели по делото, които удостоверяват, както предоставянето на заемните средства, така и възстановяване на част от тях. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения РА. Претендират се разноски. Ответната страна - ДД "ОУИ" - Пловдив в представена писмена защита от процесуален представител - юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били определени с процесния РА данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г., както следва: за 2004 г. - 960, 10 лв. и лихви - 694, 93 лв., за 2005 г. - 1 467, 80 лв. и лихви - 909, 93 лв., за 2006 г. - 172, 37 лв. и лихви - 149, 53 лв., за 2007 г. - 17 539, 32 лв. и лихви - 5 864, 49 лв., за 2008 г. - 4 528, 84 лв. и лихви - 811, 68 лв. и за 2009 г. - 4 528, 84 лв. и лихви - 811, 68 лв., както и допълнително начислен ДДС в размер на 33 440, 31 лв. и лихви - 19 345, 88 лв. за ревизирани периоди от 01.01.2006 г. до 30.04.2010 г., при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд е приел за неопровергана констатацията на ревизията за неосчетоводени фактури, обосноваващи извод за неначислен ДДС и реализирана печалба, за незаконосъобразно приложение на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС с протокол за брак, за заприходени суми в каса с неустановен произход, като в тази връзка са приети за неоснователни твърденията за получени заеми от физически лица. Решението е правилно. Правилно е определена основата за облагане с пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както и по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 ДОПК. Не се спори, че търговецът осъществява дейност в търговски обект в гр. Кърджали, магазин "Егемаг". В хода на ревизията на търговеца при съпоставка на декларираните в СД за ДДС и дневниците за покупки на ДЗЛ с декларираните данни за извършени доставки на стоки от негови доставчици е установено, че за част от тях е налице несъответствие в данните, изразяващо се в недекларирани покупки от доставчиците. Не заприходени са закупени стоки по издадени фактури от 9 бр. доставчици, а именно: "Фортуна-ком " ООД, ЕТ"Унипас-Младен Паслиев", "Метро кеш енд кери България " ООД, "Национални дистрибутори " ЕООД, ЕТ"Марио-73", "Марио-73 " ООД, "Спидсар " ЕООД, "Салко " ООД и "Кавен Орбика " ООД. Предмет на доставките са цигари и други бързо ликвидни стоки. Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията, които се поддържат и в касационната жалба, че фактурите са неподписани от получателя и не отразяват реални доставки. При насрещни проверки на доставчиците е установено отразяване на фактурите в ДП и СД по ДДС, както и отчетен приход, заплатен от получателя в брой. Транспортът в повечето случаи е за сметка на доставчика, който е доставял стоките в обекта, където се осъществява търговската дейност от ревизирания търговец. С неосчетоводяването на процесните фактури ДЗЛ не е изпълнило задължението си вярно и точно да представя стопанските операции, не е осчетоводил разходи за закупените стоки, не е отчитан приход от последващата им реализация, което обосновава извод, че воденото счетоводство на предприятието на ЕТ не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за ревизираните периоди - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за ревизия при особени случаи, каквато е проведена, със съответно уведомяване на ДЗЛ по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. Съдът е приел за неоснователно възраженията на жалбоподателя за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, като се е позовал на установените факти от насрещните проверки при доставчиците за осчетоводяване на фактурите при тях, начисляване на ДДС, РКО за плащане в брой от страна на получателя или фискален бон от ЕКАФП, които плащания са отчетени като приход при доставчиците, доказателства за осъществяван транспорт от някои от доставчиците, включително представени приемо-предавателни протоколи за приемане на стоката от получателя, стокови разписки за предаване на стоките, подписани от получателя, както и писмени декларации от някои доставчици, че транспортът е бил осъществяван от клиента - получателя на стоките. В касационната жалба отново се поддържат същите възражения, че не е доказана реалност по процесните фактури, на които възражения първоинстанционният съд е отговорил с фактически и правно обосновани мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 113 от ППЗДДС задължава регистрираните лица да водят редовни отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник. Непосочването на фактури в дневника за покупки за данъчните периоди, през които са издадени и отразени от доставчиците в ДП и СД, обосновава изводът, че жалбоподателят не е водил редовно отчетните си регистри. От друга страна, чл. 9 от ЗСч задължава при изграждането и поддържането на счетоводната система да се осигури всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край и синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях. Такова регистриране при ЕТ няма, тъй като стоките по процесните фактури не са включени в счетоводството. Предвид на това, приходите от продажбите на стоки по процесните фактури се явяват укрити. Основата за облагане с пряк данък е формирана като към декларираните приходи и разходи по ГДД, са прибавени недекларираните приходи от продажба на стоките по процесните неосчетоводени фактури, които са установени като разлика между приходите от продажба формирани с установената в обекта надценка и доставната цена. Неоснователни са доводите в касационната жалба и по отношение на осчетоводения брак на стоки на стойност 87 043, 87 лв. с Протокол № 1/03.09.2007 г. Не е налице основание за приложението на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано, че в резултат на непреодолима сила - обилни валежи, стоки, описани в протокола за брак, са станали негодни. Съставеният и подписан единствено от касатора протокол за брак на материални запаси и издадената служебна бележка от Дирекция "Гражданска защита" Област Кърджали, за паднали обилни дъждове на 01 и 02.09.2007 г. и че един от най-засегнатите обекти е супермаркет "Егемаг" на ул. "Република" № 28 в гр. Кърджали, не са достатъчни, за да обосноват причинна връзка между природното бедствие и бракуваната като негодна стока. Наводнение на обекта, където се е съхранявала стоката не е установено с надлежни за това доказателства - констативен протокол от съответните компетентни органи, за да се приеме, че вследствие на това стоката е станала негодна. При липса на относими доказателства за причинна връзка между природно бедствие и бракувана стока, законосъобразно с ревизията е начислен по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС ДДС за периода м. 09.2007 г. в размер на 17 408, 77 лв. Неоснователни са доводите в жалбата относно увеличението на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 2004 и 2005 години, с непризнати осчетоводени по с/ка 602 "Разходи за външни услуги" платен изцяло наем за партерен етаж по Договор за наем, сключен с наематели още две лица, освен ЕТ. Правилно с ревизията е коригиран разхода за 1/3 от платения наем, който е свързан с дейността на ЕТ, а в останалата част за платен наем 2/3 от наемната цена не е признат като неприсъщ за дейността на търговеца разход. Законосъобразни и правилни са изложените мотиви на съда за непризнат заем, за който се твърди, че е даден от брата на търговеца през 2008 г., а парите са получени през 2006 г. по Договор за банков кредит от Райфайзенбанк България. За продължителния период от време от получаването на заема, през 2006 г. и годината, в която се твърди, че е предоставен - 2008 г., липсват данни за съхранение на сумата до предоставянето й, както и липсва уговорена лихва върху сумата, при положение, че такава се заплаща от получателя на банковия заем - братът на касатора. Правилно при тези данни, записите на заповеди и свидетелски показания на брата на касатора, не са кредитирани от съда. Същото се отнася и за твърденията на касатора за сумите, взети назаем от пет физически лица, които работят в обекта - магазин "Егемаг" в гр. Кърджали и ревизирания търговец Бирол Ахмед им е работодател. Констатираните постъпления по с/ка 501 "Каса", като е кредитирана с/ка 499 "Други кредитори" с посочените суми през 2008 и през 2009 години, не са доказани да са от заеми от физически лица, поради което правилно в потвърждение на органа по приходите, съдът е приел, че тези суми са с недоказан произход и представляват приход, подлежащ на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Решението е правилно като мотивите на първоинстанционния съд, обосноваващи законосъобразност на РА се споделят от настоящата инстанция и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,