Определение № 455 от 17.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12129/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на О. Х. У., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 3519 от 14.11.2024 г. по адм.д. № 898/2024 г. на Административен съд Стара Загора, с което е за отхвърлено подаденото от него искане за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №24-1228-000516/18.05.2024г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора. за наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 18.05.2024г.“, на основание чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че немският гражданин е пристигнал в страната седмица преди извършване на нарушението, че срокът за обжалване не е пропуснат тъй като не е назначен преводач в административнонаказателното производство. Представя доказателства, че РС Стара Загора е възстановил срокът за обжалване на наказателното постановление във връзка с което е издадена процесната заповед. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е изложил, че искането е обосновано с поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, а именно при извършеното на 18.05.2024г връчване на Заповед №24-1228-000516/18.05.2024г, административният орган не е назначил преводач от немски език, поради което за адресата на заповедта е останало неясно както съдържанието на административния акт, така и реда, срока и органа, пред който може да бъде обжалван. В жалбата е посочен личния номер на немския гражданин [номер] и номера на документа за продължително пребиваване №[номер], издаден на 13.05.2024г от ОД на МВР Стара Загора. За да отхвърли подаденото искане, съдът е приел, че по силата на чл.22 от АПК производството по издаване на индивидуални административни актове не намира приложение, когато по силата на специален закон, какъвто е чл.172 ал.1 вр. с ал.3 от ЗДвП, актовете се издават и изпълняват незабавно. Следователно в производството по налага не принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП не намира приложение правната норма на чл.14 от АПК - лицата, които не владеят български език могат да се ползват в производствата по този Кодекс от родния си език или от друг, посочен от тях, в който случай им се назначава преводач. Производството по налагане на принудителната мярка приключва с издаване на заповед с правно основание чл.171 т.1 буква „б“ вр. с чл.172 ал.1 от ЗДвП, а връчването й е последващо и извън производството действие. За редовното съобщаване на административния акт правно значение има връчването му на неговия адресат, а негово е задължението да си осигури превод след като не владее български език. Продължително пребиваващия в Република България чужденец е присъствал на извършената му проверка, при която са констатирани фактите, посочени като основание за налагане на принудителната мярка и е съзнавал, че му се изземва свидетелството за управление на моторно превозно средство. Могъл е, считано от 18.05.2024г да си осигури превод на немски език, а ако за извършване на този превод не е достатъчен срок от 14 –дни посочен в обжалвания административен акт, е разполагал с възможност да иска продължаването му. Няма доказателства към искането жалбоподателят да е положил дължимата грижа и след връчване на заповедта да е потърсил превод на немски език, или съдействие на адвокат. Определението е правилно. Следва да се има предвид, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена в административно производство по АПК, а не в административно- наказателно производство както се твърди в частната жалба. В административнонаказателно производство е издадено наказателно постановление, което не е предмет на настоящото дело, в случая се обжалва административен акт, издаден в административно производство. Следователно неотносими са доводите на жалбоподателя във връзка с изискването за гарантиране на устен и писмен превод в наказателния процес. В административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление липсата на преводач може да е основание за възстановяване на срока за обжалване на наказателното постановление и за отмяна на наказателното постановление, но в административното производство по АПК, връчването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП без преводач, не е основание за възстановяване на срока за обжалване, тъй като както е приел съдът, заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка. Освен това принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП е наложена до решаване на въпроса за отворността на водача, но за не повече от 18 месеца, поради което приключването на административнаказателното производство определя срока за който е наложена принудителната административна мярка. Правилно е прието от съда, че не е налице поведение на администрацията довело жалбоподателя до заблуждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение