Решение № 200 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2010 г.

Решение № 200 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. А. от [населено място] срещу въззивно решение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 4083/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.12.2008 г. по гр. д. № 15528/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. ал. 4 КТ за прогласяване недействителност на клауза по т. 2 от допълнително споразумение от 12.01.2007 г. към трудов договор № 3633 от 18.08.2004 г., поради противоречие със закона, предявен от М. А. срещу [фирма], [населено място]. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба. С определение № 241 от 25.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос - нищожна ли е клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношение в конкурентна фирма. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 291 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 715 от 5.11.2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на ВКС, IV г. о. С посочените решения е уеднаквена практиката на Върховния касационен съд по поставения въпрос, като е прието, че клауза, по силата на която се ограничава извършването на конкурента дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл. 48, ал. 3 К., където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин, както и клауза, с която се възлага гражданска отговорност на работник или служител в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения не спази изискването да не встъпва в трудови или граждански правоотношения с конкурентна фирма е нищожна поради противоречие със закона. Даденият отговор се възприема от настоящия състав. Върховният касационен съд, III г. о. като обсъди въведените с касационната жалба оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от М. К. А. срещу [фирма], [населено място] иск за обявяване за недействителна съдържаща се в допълнително споразумение към трудов договор клауза, след прекратяване на трудовия договор в срок до една година да не работи по трудови или граждански отношение в конкурентна фирма е отхвърлен. Изложил е съображения, че между страните е бил сключен трудов договор, като с допълнително споразумение към него от 12.01.2007 г. в т. 2 същите са се договорили служителят да не постъпва на работа в конкурентна фирма една година след прекратяването на трудовия договор. Приел е, че няма данни волята на една от страните по трудовия договор да не е свободно формирана, т. е. ищецът доброволно е ограничил свободата си да избира професия и място където да я упражнява след прекратяване на трудовите правоотношения с ответника. С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос постановеното от въззивния съд решение, с което искът за прогласяване за недействителна на клаузата, по силата на която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на жалбоподателя - ищец за определен срок след прекратяване на трудовия му договор е отхвърлен е неправилно. Предявеният иск е с правно основанието по чл. 74, ал. 4 от КТ във връзка с част от съдържанието на сключеното между страните допълнително споразумение от 12.01.2007 г. към трудов договор от 30.08.2004 г, относно вписаната в същото клауза, според която служителят се задължава при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, независимо от правното основание за това, да не постъпва на работа в трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за срок от една година. Тази уговорка е в нарушение на закона, тъй като цели ограничаване на свободата на служителя да използва придобити при работодателя знания и умения в професията, за срок от една година след прекратяване на договора. Такава клауза противоречи на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, прогласяваща правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, както и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 КТ, съгласно която отказът от трудови права е недействителен. Следователно, въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, III г. о.