Решение № 6255 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас /РЗОК – Бургас/, чрез гл. юрисконсулт С. Костадинова, против Решение № 10725/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1565/2025 г. по описа на Административен съд– Бургас, с което е отменена негова Заповед № 02/РД 25-1290/31.07.2025 г. в частта ѝ по т.4 и в частта, обективираща разпореждане за връщане на получени без основание суми В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като се сочи че съдът неправилно е възприел фактите по делото, не е изследвана законодателната рамка по отношение на аптеките, техният статут и разрешителния режим, на който подлежат. Искането е за отмяна на решението в оспорваната част и потвърждаване на издадената от директора на РЗОК – Бургас заповед, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – „Аптеки Лили“ ООД гр.Бургас, ЕИК 206338039, чрез процесуалния представител адв. В. Хайк, в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира разноски, прилагайки списък по чл.80 ГПК. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд– Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. От фактическа страна е установено, че между НЗОК и „Аптеки Лили“ ООД е сключен Индивидуален договор /ИД/ № 022221/23.01.2025 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. За изпълнението на този договор, със Заповед № 02/РД-25-442/18.03.2025 г., изменена относно срока със Заповед № 02/РД-25-703/28.04.2025 г., е наредено за периода до 30.06.2025 г. да бъде извършена пълна проверка на аптека „Лили 7“, с адрес в гр. Каблешково, собственост на „Аптеки Лили“ ООД. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 471/26.06.2025 г. Според констатацията от протокола по т.3, магистър-фармацевтът С. Р. не е представил на проверяващите поискано от тях копие на фискален бон от паметта на фискалното устройство в аптеката, касаещо електронно предписание, за което било извършено доплащане, което възпрепятствало извършване на сравнение дали данните за цените на отпуснатите ЛП, МИ и ДХ и доплащането от ЗОЛ от фискалния бон съответстват на данните от електронното предписание. Посоченото нарушение е определено от проверяващите като такова по чл.36, ал.6, т.2, б. „б“, във вр. с чл.18, ал.1, т.8, б. „б“ от Индивидуалния договор. По т.4 от протокола било установено, че на датата на извършване на проверката в обекта били отпуснати 12 рецепти по електронно предписание на обща стойност 223,12 лв. Проверяващите са описали, че при започване на проверката в аптеката не са били установени двамата магистър-фармацевти – Г. К. и С. Р., обслужването в обекта се е извършвало на две гишета от помощник-фармацевти и липсвала информация относно срока, за който няма да се изпълняват електронни предписания (във връзка с отсъствието на магистър-фармацевтите). Съгласно аптечния софтуер електронните предписания били изпълнени до 10.00 ч., с УИН на магистър-фармацевта Г. К., като бил вписан дилър – „Р.“, която не била в списъка с магистър-фармацевтите на аптеката. При явяването си в аптеката магистър-фармацевтът С. Р. е декларирал пред проверяващите, че всички предписания на 26.03.2025 г. са били изпълнени от него, като в дадените обяснения е посочено, че преди започване на проверката е бил повикан от ръководството на дружеството до складовата база в Бургас, като след получено обаждане се е върнал незабавно в обекта. Декларирал също, че Г. К. е била в болничен. С протокола било дадено предложение за нарушението по т.4 да бъде наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 5 000лв. на основание чл.49, ал.1, т.1, б. „а“ от Индивидуален договор № 022221/23.01.2025 г. Наред с това е прието, че изплатените суми в общ размер на 223,12 лв. по изпълнените електронни предписания по т.4 от протокола представляват неоснователно получена сума – получена без правно основание, която на основание чл.50 от индивидуалния договор подлежи на възстановяване едновременно с лихвата, начислена за периода от датата на получаване до датата на възстановяване и следва да се заплати в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. С писмо с изх. № 02/29-02-303/02.05.2025 г., контролният орган е поискал от дружеството, стопанисващо аптека „Лили 7“, да посочи причините за отсъствието на Г. К. на 26.03.2025 г. Управителят на „Аптеки Лили“ ООД е отговорил с декларация, удостоверяваща, че на тази дата К. е отсъствала от работа. По подадените от дружеството писмени възражения заседавала арбитражна комисия, която не стигнала до решение поради равен брой гласове: 3 на 3. Впоследствие била издадена и мотивираната заповед, в която, по относимата част, било посочено още, че отпускането на ЛП, МИ, ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея, като в настоящия случай е налице отпускане от неправоспособно лице, което не е в списъка на магистър-фармацевтите по Приложение № 4 към сключения индивидуален договор. По отношение на направеното възражение, като е взел предвид всички представени доказателства, органът е установил, че по т.4 е извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ИД и сключените доп. споразумения към него, поради което изпълнителят подлежи на санкциониране. Посочени са и получените без правно основание суми в размер на 223,12 лв., ведно със законна лихва в размер на 6,86 лв. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е бил разпитан свидетелят С. Р., магистър-фармацевт и настоящ управител в аптека „Лили 7“, който е потвърдил, че от започването на смяната си на 26.03.2025 г. в 8:00 ч. до отпътуването му към гр. Бургас (около 9:10 ч.) е обслужвал ЗОЛ с електронни предписания. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил съображения, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. Приел е също, че заповедта е била надлежно мотивирана. По отношение на приложението на материалния закон в относимата част по т.4 е аргументирал, че за да е изпълнен фактическият състав на нарушението на чл.6, ал.1 от ИД е необходимо да се установят две предпоставки, а именно: да е изпълнено електронно предписание и същото да е изпълнено от неправоспособно лице – лице, което не е магистър-фармацевт, включен в списъка на работещите в аптеката магистър-фармацевти. Приел е, че административният орган не е изяснил съдържанието на колоната „дилър“ от приложената справка за отпуснати електронни предписания, където е вписано името „Р.“, като същевременно не е изследвана информацията, която има отношение към отбелязването, касаещо лицето, изпълнило предписанието, а именно УИН на магистър-фармацевт, където е бил вписан УИН на Г. К.. След като е обсъдил дадените от свидетеля показания в хода на проведеното съдебно производство от страна на С. Р., е аргументирал, че предписания са изпълнявани само от 08.07ч. до 09.07ч., като след този момент няма регистрирани отпуснати лекарствени продукти по електронни предписания, което обстоятелство съвпада с дадените от Р. показания, че е тръгнал малко след 9 ч. към склада на дружеството. При тези подробно развити съображения е приел, че не е доказано по категоричен начин, че разглежданите електронни предписания не са изпълнени от С. Р. – правоспособно лице, който е бил включен в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, каквото е неговото твърдение. Във връзка с вмененото нарушение, изискващо изпълнение на електронно предписание от неправоспособно лице, което не засяга изпълнение на електронно предписание от магистър-фармацевт с КЕП на друго лице, какъвто действително е настоящият случай, е приел, че не е доказано визираното в т.4 от оспорената заповед нарушение. С оглед незаконосъобразността на санкцията по т.4 е приел също, че заплатените суми по електронните предписания не се явяват неоснователно получени и съответно не подлежат на възстановяване. Независимо от това обаче е аргументирал, че заповедта за налагане на санкции не може да инкорпорира в себе си покана за доброволно изпълнение, каквото е вмененото в случая задължение за внасяне на неоснователно получени суми, вследствие на констатираното нарушение по т.4 от оспорената заповед и за възстановяването на неоснователно получени суми вследствие на извършени нарушения на ИД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Правилен е изводът на съда, че в случаи като процесния, по аналогия от чл.76а и чл.76б от ЗЗО, изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ, при получаване на суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД (в процесния случай на индивидуален договор), е предвидено удържане на неоснователно платените суми и налагане на наказания на нарушителя. Това се случва след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкции, посредством издаването на писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. За да достигне до правилния извод, че в заповедта за налагане на санкции, издадена от директора на РЗОК – Бургас, не следва да е инкорпорирана писмена покана, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл.50 от ИД, във връзка с чл.21 и чл.22, ал.2 от Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г. Настоящият съдебен състав следва да уточни, че на основание чл.72, ал.10 от ЗЗО е издадена нова Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г. за осъществяване на контрол по отпускане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, медицински изделия и диетични храни със специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. С нея е отменена Инструкция за осъществяване на контрол по чл.72, ал.9 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК № РД-16-10/01.03.2022 г. Издадената нова Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г. е била приложима по отношение на процедурата за контрол с оглед срока за осъществяване на проверката и периода, в който е проведено производството. Макар и разпоредбите на двете Инструкции - № РД-16-10 от 01.03.2022 г. и № РД-16-32 от 10.06.2025 г. да се различават, изводите на първоинстанционния съд в посочения по- горе смисъл остават правилни. В конкретния случай сумите са получени в резултат на нарушение на чл.6, ал.1 от индивидуалния договор, съставен е констативен протокол и е издадена заповед на основание чл.39, ал.2 от Договора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е предвидено инкорпориране на писмена покана в заповедта за налагане на санкции и че по аналогия от чл.76б, ал.2 ЗЗО за възстановяване на неоснователно получени суми вследствие на извършени нарушения на ИД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или заповедта за налагане на санкция. Хипотезата на чл.76б ЗЗО предвижда възстановяване на суми, получени без правно основание, когато това е станало вследствие на нарушение на ЗЗО или НРД. В случаите на чл.76б от ЗЗО, писмената покана се издава след като влезе в сила заповедта за налагане на санкции. Производството протича с проверка, уредена и извършвана от контролните органи по чл.72, ал.2 от ЗЗО. В хода на тази проверка констатациите са в три варианта: че няма нарушение на ЗЗО и НРД, но има неоснователно получени суми, че има нарушение на ЗЗО и НРД и има неоснователно получени суми и че няма неоснователно получени суми, но има или няма нарушения на ЗЗО и НРД. В резултат на тези констатации, административният орган има възможностите, в рамките на компетентността си, да издаде писмена покана, на основание чл.76а, когато няма нарушения на ЗЗО и НРД, но има неоснователно получени суми, да издаде заповед за налагане на санкции по чл.76б и да издаде писмена покана за неоснователно получените суми, когато се установи, че са вследствие на нарушение на ЗЗО и/или НРД, да издаде заповед за налагане на санкции по чл.76б, когато няма неоснователно получени суми, но има нарушения на договора ЗЗО и НРД и да не издава акт, когато се констатира, че няма неоснователно получени суми и няма нарушения на ИД, ЗЗО и НРД. Този извод се потвърждава и от чл.22, ал.5 от Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г., според който от възложителя /НЗОК/ може да има установяване на неоснователно получени суми от Изпълнителя, както в рамките на извършван контрол по глава VI /от Индивидуалния договор, наименувана Условия и ред за осъществяване на контрол по изпълнение на договора/, така и извън него. В случаите на извършван контрол, лицата по чл.36 /от индивидуалния договор/ съставят протокол за неоснователно получени суми, различен от констативния протокол по чл.13, ал.4. От изложеното следва, че при прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.76б от ЗЗО, административният орган е следвало да се издаде писмена покана след влизане в сила на заповедта за налагане на санкции, а не да инкорпорира в нея покана за доброволно изпълнение на неоснователно получени суми. Прецизен е и изводът на съда, че липсват доказателства за установените в хода на проверката 12 бр. електронни предписания, които да са изпълнени от неправоспособно лице. Административният орган се е позовал единствено на констатациите от протокола от извършената проверка, без да обсъди декларацията от С. Р. и/или да събере допълнителни доказателства по възражението. За да аргументира извършване на нарушението, органът е посочил, че „отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и работещ/и в нея, като отпускането се удостоверява чрез квалифициран електронен подпис /КЕП/. Фактическият състав на ангажираното нарушение по чл.6, ал.1 от ИД /в приложимата редакция/ обаче, включва изпълнено електронно предписание, като същото следва да е изпълнено от неправоспособно лице – лице, което не е магистър-фармацевт, включен в списъка на работещите в аптеката магистър-фармацевти. Този фактически състав е останал неизпълнен, с оглед фактите по делото и представените от страна на изпълнителя доказателства във връзка с наличието на смяна на магистър-фармацевта С. Р. и декларираното от него, че лично той е изпълнил предписанията преди да напусне аптеката. Посоченото от органа необходимо удостоверяване чрез КЕП е част от Допълнително споразумение №1/03.04.2025 г. към ИД № 022221/23.01.2025 г., но както правилно е посочил първоинстанционният съд, независимо че това споразумение е било действащо към датата на издаване на заповедта, то не е действало към момента на извършване на твърдяното нарушение, поради което не може да бъде вменено на дружеството да отговаря за това. В този смисъл касационната инстанция се солидаризира изцяло с аргументите на съда. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника по касация се дължат претендираните разноски за осъществена адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 600 евро, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2026 г., фактура от 18.06.2026 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Във връзка с направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника следва да се посочи, че претендираният размер не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и активността на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,