Определение № 50384 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2089/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на П. Г. С., чрез адвокат П. Х. от АК-Пазарджик срещу определение № 87 от 25.02.2022 г. по гр.д.№ 576/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се оставя без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК е неправилно, поради което се иска да бъде отменено, като бъде отхвърлена молбата за разноски пред първоинстанционния съд, а сторените разноски във въззивната инстанция да бъдат съобразени с исканията на насрещната страна в молбата му по чл.59, ал.9 СК. От Ф. Е. К., чрез адвокат В. П. от АК–Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и претендира сторените разноски по производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК, въззивният съд приема, че молбата на бащата по чл.59, ал.9 СК за изменение на определения режим на лични отношения с детето е частично основателна, с оглед на което е определил по-широк режим на контакти. Според мотивите на съда, след като е уважена частично молбата, ответната страна дължи сторените в производството разноски, съобразно уважената част на иска (чл.78, ал.1 ГПК), вкл. в хипотезите на чл.38 ЗАдв.. Определението е правилно, а крайните изводи на решаващия състав са съобразени със закона. При твърдения за изменение на обстоятелствата, както в случая, съдът, с оглед интересите на децата, дължи произнасяне по всички въпроси, които са от значение за защита на най-добрия интерес на детето, но без да засяга вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. В молбата на Ф. Е. К. по чл.59, ал.9 СК се иска изменение на режима на лични отношения с детето и дължимата месечна издръжка, които са били определени по съдебен ред. Въззивният съд е възприел доводите на бащата и е уважил частично молбата, поради което е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК - заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Предвид изложените съображения, след частичното изменение на мерките по отношение на детето А. Ф. К., ответната страна правилно е била задължена за разноски пред първоинстанционния съд, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. Отговорността за разноски следва да се определи по чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за уважената част на молбата по чл.59, ал.9 СК (само в частта за изменение на режима на лични отношения с детето, тъй като молбата за намаляване, респ.отпадане на дължимата месечна издръжка е оставена без уважение) и правилно са присъдени на адвокат Р. Д. от АК-Пловдив по чл.38 ЗАдв. в размер на 250 лева. В хода на устните състезания пред въззивния съд, Ф. Е. К., чрез адвокат В. П. от АК–Пловдив, е поискал да бъдат присъдени разноски в производството, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.07.2021 г. и три броя платежни нареждания за банкови преводи на сумата от 800 лева. Съдът е присъдил възнаграждение на ищеца съразмерно на уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, като е оставил без уважение молбата на П. Г. С., чрез адвокат П. Х. от АК-Пазарджик, за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК. Предвид изложените съображения, определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е правилно, а подадената частна жалба от П. Г. С., чрез адвокат П. Х., е неоснователна. От Ф. Е. К., чрез адвокат В. П. от АК–Пловдив, са поискани разноски, но такива не се дължат в производство по оспорване размера на вече присъдени разноски по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение