Определение № 113 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2705/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Булгарконф“ АД, [населено място] чрез адв. Х. Х. обжалва определение № 370 от 19.10.2022 г. по ч.т.д. 674/22 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане, с което е оставена без движение въззивната му жалба срещу решение, постановено от първоинстанционния съд № 26 00 25 от 23.05.2022 г., по т.д. 5/21 г. по описа на ОС – Пазарджик. Излага обстоятелства, че разпореждането за констатирани нередовности на подадената от него въззивна жалба, на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, е неправилно. Твърди, че в производството пред първата инстанция, той е трето лице помагач. Искът бил предявен за попълване масата на несъстоятелност, като той бил трето лице помагач, което е конституирано на страната на ищеца „Фида“ АД, в несъстоятелност. Счита, че правилото на чл. 620, ал. 5 от ТЗ следва да се приложи и спрямо него, защото делото е за попълване масата на несъстоятелността. Моли да се отмени определението за потвърждаване на на разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба срещу № 26 00 25 от 23.05.2022 г., по т.д. 5/21 г. по описа на ОС – Пазарджик. Останалите страни в процеса не са подали отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК. Съобщение с препис от определението е връчен на касатора на 31.10.2022 г. Частната жалба е подадена на 03.11.2022 г. За да остави без разглеждане частната жалба на „Булгарконф“ АД срещу разпореждането на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че се обжалва разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставена без движение въззивната жалба на същия срещу решението на първоинстанционния съд. Приел е, че актът не е сред тези, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и не подлежи на инстанционен контрол. Изводите на въззивния съд са обосновани и съответни на посочените процесуални правила. Видно от данните по делото, пред Окръжен съд – Пазарджик са предявени искове от „Фида“ АД в несъстоятелност, представлявано от синдика Н. М., срещу Н. Г. П. за обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на изпълнителен директор на дружеството. С определение от 02.07.2021 г. в първоинстанционното производство, на основание чл. 220 от ГПК, е конституиран „Булгарконф“ АД като трето лице помагач на страната на ищеца. По делото е постановено съдебно решение. Това съдебно решение е обжалвано с въззивна жалба от третото лице помагач „Булгарконф“ АД. Видно от разпореждане № 260265 от 05.07.2022 г. първоинстанционният съд, ОС – Пазарджик, е констатирал нередовности на въззивната жалба, изразяващи се в липса на доказателства за внесена държавна такса в размер на 13 280 лв, както и за процесуално представителство за адв. Х., който бил представлявал дружеството пред първата инстанция, но не разполагал с правомощия за осъществяване на представителство пред въззивния съд. Така са дадени указания на третото лице помагач да отстрани посочените нередовности на въззивната жалба, на основание чл. 260, вр. чл. 261 т. 2 и т. 4 от ГПК, конкретно като представи доказателства за внесена държавна такса 13 280 лв по сметка на АС – Пловдив и пълномощно на адв. Х. Х. за представителство пред П.. Именно това разпореждане е обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив и е постановено по жалба на третото лице помагач определението, предмет на разглежданата частна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането, с което са констатирани нередовности на въззивната жалба и е разпоредено да бъдат съобщени на жалбоподателя, на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, за да бъдат отстранени действително съществуващите нередовности на въззивната жалба, не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване. Този вид актове не е включен в актовете, подлежащи на обжалване, предвидени в чл. 274, ал. 1 от ГПК. Не може да се приеме, че актът е препятстващ правото на защита на жалбоподателя. Правилността на изводите на първоинстанционния съд, комуто законодателят е възложил правомощия да следи за редовността на въззивната жалба, се проверяват само в случаите когато поради неотстраняване нередовностите на въззивната жалба, съдът е върнал същата. В този случай при проверка правилността на акта, представляващ изрично предвиден да бъде обжалван съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, съдът проверява правилността на изводите на първоинстанционния съд относно констатираните нередовности на въззивната жалба, съобщени на жалбоподателя. В този смисъл е трайната практика на ВКС. Изводите на въззивния съд са законосъобразни. По изложените съображения ще следва да се потвърди определението на въззивния съд. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България